Автор: Сергей Комаров
Източник: t.me/s/komarov_mission
Превод: Пламена Вълчева
Днес Църквата чества паметта на свещеномъченик Игнатий Богоносец (Антиохийски).
Свещеномъченик Игнатий бил родом от Сирия. Преданието разказва, че негов учител в християнската вяра бил апостол Йоан Богослов.
Прозвището „Богоносец” се свързва с няколко епизода от живота на свети Игнатий. Според Антиохийския мартиролог на въпроса на император Траян „А кой е богоносец?” епископът отговорил: „Този, който носи Христос в сърцето си”. Съществува и западно средновековно предание, според което в разкъсаното от зверовете сърце на свети Игнатий вярващите видели името на Иисус Христос, написано със златни букви. Според друга версия свети Игнатий е наречен Богоносец, защото Бог го е носил на ръце — предполага се, че той е онова дете, което Христос показал на учениците си (Мат. 18: 2-5), вероятно взимайки го на ръце.
Свети Игнатий е вторият поред епископ на Антиохия. Тази катедра той заемал приблизително от 68 до 107 г.
Веднъж император Траян, по време на похода срещу арменците и партяните през 107 г., минал през Антиохия. Тук той научил, че епископ Игнатий открито изповядва Христос и се ползва с всеобщ авторитет сред жителите на Антиохия. Над Антиохийската църква надвиснала сериозната опасност от гонения. Тогава свети Игнатий доброволно се явил пред императора, за да отклони гоненията чрез своята жертва. Императорът, след като многократно се опитал да склони епископа към езичество, решил да го изпрати в Рим, където да бъде разкъсан от зверовете.
Свети Игнатий с радост приел тази присъда и под конвой се запътил към Рим. Охранявали го 10 римски воини, които той нарекъл „леопарди” заради жестокостта им.
В град Смирна осъденият Игнатий бил посрещнат от епископ Поликарп и християните. Църквите в Ефес, Трал и Магнезия изпратили свои представители в Смирна, за да се простят с осъдения на смърт епископ. Свети Игнатий им предал писма-послания до техните общини.
В едно от посланията той написал удивителните думи: „Пиша на църквите и казвам на всички, че доброволно умирам за Бога, стига вие да не ми попречите. Моля ви: не ми оказвайте неблаговременна любов. Оставете ме да бъда храна на зверовете и посредством тях да достигна Бога. Аз съм пшеница Божия: нека ме смелят зъбите на зверовете, за да стана чист хляб Христов“ (Послание до Римляни, гл. 4).
Свети Игнатий написал това, защото християните от Мала Азия и Рим всячески се опитвали да му помогнат да избегне смъртното наказание.
„Жив ви пиша, копнеейки да умра. Моята любов е разпъната и в мен няма огън, който да обича материята, а само жива вода, която говори в мен и ме призовава отвътре: „Иди при Отца“. Няма за мен сладост в тленната храна, нито в удоволствията на този живот“ (Послание до Римляни, гл. 7), казва той в същото писмо.
Не след дълго светецът пристигнал в Рим. За развлечение на преситените римски патриции и на народа старецът епископ бил хвърлен за храна на лъвовете в Колизеума.
Именно такива свидетелства постепенно превърнали империята в християнска. Свидетелства с дела, думи и кръв.
Убили един, а на неговото място дошли хиляди, последвали този пример на вярата.
Така се укрепявала Църквата Христова. Така я укрепява Христос във времена, в които християните изпадат в разслабление и светът вече не разбира тяхното свидетелство. Затова времената на гоненията периодично се завръщат.
Свети отче Игнатие, моли Бога за нас!
