Автор: Казански и Татарстански митрополит Теофан
Източник: www.tatmitropolia.ru
Превод: Пламена Вълчева
В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Смъртта в името на Христос не е смърт, а раждане в нов живот. Нека се върнем към историческото събитие, за което току-що чухме от евангелското четиво. Иудейският цар Ирод, известен със своя разврат, стремеж към богатство и жестокосърдечие, незаконно живеел с братовата си жена. Разбира се, за това нарушение на иудейския закон, знаели всички, но никой не смеел да изрази възмущение. Единствено Йоан Кръстител, човекът, който кръстил Самия Син Божи и когото всички иудеи почитали като велик пророк, смело издигнал глас, изобличил царя и му заявил право в лицето, че не е подобаващо да нарушава закона и да прелюбодейства.
Каква била реакцията на владетеля, е ясно. Нима бидейки цар и самодържец, той трябвало да слуша някой, който е дръзнал да го изобличава? В душата на Ирод закипял гняв, надигнала се злоба. Разбира се, той искал да унищожи Йоан Кръстител, но както често се случва с подлите хора, в него, от една страна, живеело чувството на яростна омраза към праведника, а от друга страна имало плахост и нерешителност. Той не отмъстил на Йоан Кръстител единствено защото се страхувал от възмущението на народа, благоговеещ пред него. И тук отново се проявила двуличната природа на Ирод, понеже за нито един иудеин не можело да се каже, че не вярва в Бога. Иудеите знаели Божиите заповеди, но въпреки това грубо ги нарушавали. И мразели онези, които изобличавали неправдата и призовавали към спазване на закона.
Но ето, че според обичая си Ирод устроил пир за своите приближени. И както винаги там имало музика, вино, танци и веселие. И дъщерята на Иродиада толкова угодила на царя с танца си, че той обещал да ѝ даде всичко, което поиска, дори половината царство. Дъщерята се посъветвала с майка си какво да поиска. А майката, като истинска блудница, ненавиждаща Йоан Кръстител, отговорила: „Не ни трябва половината царство, вече имаме власт над Ирод. Помоли го да отсече главата на Йоан Кръстител и да ни я донесе на поднос“. Когато момичето съобщило това на царя, той потънал в смут и печал. Очевидно съвестта му проговорила, ала чувството на гордост не му позволявало да откаже на двете жени. Той изпратил стража в тъмницата и там се извършило най-голямото злодеяние — главата на Йоан Кръстител била отсечена и донесена в залата…
Защо се отнасяме с такъв трепет към това събитие? Защо Църквата е постановила да се пости строго на този ден? Това е така, защото Църквата почита своите праведници, пророци и мъченици. От една страна, това ни напомня за предаността към Бога, дори до самопожертвувание. А от друга, ни напомня до какво може да доведе безумието, особено безумието на блудството. Най-страшното е, че светът е потънал в този ужасен грях. Този грях е проникнал и сред християните и те даже не го смятат за срамен… Какво става с нас? Забравяме Бога, забравяме пътя на нашите отци. Разбиваме семействата си, губим децата си, убиваме в утробата си неродените си деца. Този грях е не по-малък от греха на Ирод, а ние се наричаме християни. Ирод убил един праведник, който обаче не бил негов кръвен роднина. А какво правят майките и бащите, които убиват собствените си деца, своите деца?
В този паметен ден трябва да помислим как да се избавим от тази ужасна язва. Самата Църква ни е указала в заповедите, чрез примерите от житията на праведниците и отците на Църквата, как трябва да живеем. И днес ние трябва да проумеем, че ако не се опомним, ни очаква крах, личен и обществен провал. Отстъплението от Божиите норми не е нищо друго, освен вечна погибел и земно неблагополучие. За това трябва да се говори на висок глас, да се призовава към живот по Бога, към следване на нашите отци, да се напомня за многобройните мъченици и изповедници на XX век, пострадали за Христос. Свети Предтечо и Кръстителю Христов Йоане, пострадал за правдата и любовта към Христос, моли Бога за нас! Амин.
