Автор: Лимасолски митрополит Атанасий
Превод: Константин Константинов
Въпрос: Съществува ли съдба?
Тоест дали нещо е предначертано, че ще ни се случи независимо дали го искаме. И в народните вярвания също съществува тази идея. Веднъж Карагьоз (традиционен хумористичен герой — бел. прев.) отишъл на училище, знаете онази поговорка, която гласи: „Не е възможно да се избегне съдбата” (το πεπρωμένο φυγήν αδύνατο), и учителят го попитал: „Кажи ми, Карагьозе, какво означава тази поговорка на древните гърци: „Не е възможно да се избегне съдбата?”. И клетият Карагьоз казал: „Вкаменената змия не може да бяга” (το πετρωμένο φίδι αδύνατον να φήγει. Игра на думи на гръцки език — бел. прев.). Намерил отговора. И така, ако съществува съдба, тоест ако всичко, което правим, е било писано да го направим, тогава ние автоматично се превръщаме в безволеви същества. Нямаме свобода. Например някой, който е извършил убийство, ще каже: „Какво съм виновен аз? Ако извърших убийството, то е, защото е било писано да извърша убийство. Аз не съм виновен, не нося никаква никаква отговорност, че извърших убийството. Така ми е било писано, такава ми е била съдбата”. И кой е виновен след това? Този, който го е предопределил? А кой го е предопределил? Бог? Бог ли е предопределил, че ще стане едно или друго? Така е според тази теория. Следователно Бог носи отговорност, а човекът — не. Докато Църквата казва, че Бог няма никаква отговорност за злините, които се случват в света, а човекът носи пълна отговорност за своите действия. Той е свободен и носи пълна отговорност за това, което прави и което избира да прави в живота си. Така че тази теория е изцяло в разрез с Евангелието. Изобщо не е издържана. Църквата никога не я е приемала и следователно ние също не я приемаме. Ние вярваме в човешката свобода. Както казваше някой, и Казандзакис пише някъде за Юда, че бил благодетел на човечеството, защото било писано да предаде Христос, и така ни направил услуга и трябва да сме му благодарни, защото е поел тази неблагодарна роля, предал е Христос и по този начин ни е спасил от греха. Докато Църквата, както ще чуем през Страстната седмица, постоянно подчертава, че Юда е бил отговорен за това дело, което е извършил, и е нямал никакво оправдание за това. И затова е имал такъв край.
Въпрос: В какво духовно състояние след смъртта си се намират хората, които са се самоубили?
Тъжен въпрос. Бог да пази това да не се случи на никого. Свети Паисий казваше: „Дори на шега не казвайте думата „самоубийство”, дори на шега”, защото дори само на шега да я каже човек, понякога тя се загнездва в ума ни и функционира като възможност. И когато човек изпадне в някакво труднение, тази мисъл идва като възможност, като предложение, и се загнездва в нас и не излиза лесно. Това е изкушение, със сигурност. Бог е справедлив, Той е нашият Баща. Ние казваме, че самоубийството е най-големият грях и Църквата е много строга към хората, които слагат край на живота си. Със сигурност Бог е Баща, Той е справедлив и съди човека справедливо. Той, Който знае дълбините на сърцето ни. Ние не знаем. Затова и Църквата, като човеколюбива майка, ако се случи нещо подобно, с голяма болка и любов утешава близките и се моли Бог да помилва човека, защото, ако някой страда от психически проблем и извърши това деяние поради своето психическо заболяване, той не носи отговорност за действията си. Но по-добре изобщо да не казваме това, дори и на шега.
Въпрос: „Всичките ми години минаха в самота. Чувствам, че съм стигнал дъното. Не успях да постигна нищо от онова, което исках. А сега най-много ме тормози това, че не успях да си намеря половинка. По необясними причини не мога да се оженя, независимо колко много съм се молил за това в миналото. Недопустимо е Бог да благославя атеистите, еретиците, друговерците, хомосексуалистите да си намерят другар в живота. Защото, ако това е благословение, аз защо съм толкова самотен? Също така съм чел, че Бог понякога действа като сватовник, тоест намира жена или мъж на онези, които са сами. Ако Господ не иска за мен нито едното от тези две неща, тоест нито да си намеря жена, нито да се оженя, нека по-скоро ме вземе от този живот.”
Вижте, когато човек има нужда да бъде с друг, да създаде свое семейство, да се ожени и т.н., е разбираемо. Това човешко желание е понятно. Човек иска да създаде свое семейство, да има другар. Но в живота нещата невинаги стават така, както ние искаме. Има и неща, които идват, без да ги искаме и без да сме ги търсили. Има и неща, които могат да ни измъчват. Ценното е да се научим да използваме трудните обстоятелства в живота си по духовен начин. Имам затруднение, например съм болен. Със сигурност никога не съм желал да бъда болен, не съм искал да бъда болен, да страдам от някакво заболяване. Ако се оплаквам и роптая, и не го приемам, и изпитвам дискомфорт, нещата стават по-зле. Ако вместо това се опитам да превърна живота си в благодарност към Бога, и посрещна това с търпение и славословие към Бога и молитва — това е голяма борба, не е лесно, но постепенно смекчава трудността и подслажда болката, подслажда горчивината, и след това и голямото зло може да се превърне в голямо добро. Този брат страда от самота. Не намира жена, за която да се ожени, сам е и страда. Трудно е, разбираме го. Но чрез търпението, молитвата и духовното оползотворяване на затруднението това може да стане благословение. Разбира се, това е борба, не е лесно. Едно е да го живееш, друго е да го разказваш. Но няма друго решение. Да се задушаваш и да казваш, че си се отчаял и си загинал, и да молиш Бог да те вземе, за да приключиш, и да мислиш разни такива неща, с това още повече отежняваш нещата.
Свети Паисий ни казваше: „Дори и в затвора да попадне човек, може да го превърне в рай, както направили светите мъченици, които превърнали затвора в рай, защото имали добри помисли и с това превърнали и най-суровия затвор в небесен рай. И да ги бяха извели оттам, нямаше да искат, защото се наслаждавали на сладостта на земния рай, който бил техният затвор, заради любовта към Христос”. Така че е важно как гледаме на нещата.
Един младеж живееше в мюсюлманска страна, в мюсюлмански град, който преди векове е бил християнски. И работеше в посолството и беше служител там. Беше християнин, вярващ човек и казваше: „Не мога, не издържам тук, всички са мюсюлмани, има джамии”, и т.н. „Не мога да слушам тези неща.” И беше дошъл при стареца и му каза: „Не мога, не издържам там.” Той му каза: „Прави литийни шествия, разхождай се из града и казвай молитвата: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме”, и ще освещаваш града, и ще освещаваш мястото, и ще освещаваш страната и всички хора. И да казваш, че Бог те е изпратил в този град, за да се освещава градът с пресветото име на нашия Христос.” И му каза да прави литийни шествия и т.н. И всеки следобед той правеше своето литийно шествие, разхождаше се в различни части на града, непрестанно казваше молитвата и освещаваше града. Но и самият той се освещаваше и след това се радваше, че живее там, защото смяташе, че по този начин предава Христовата благодат на този град — град, осветен от светците, живели някога на това място.
Важно е да имаме добри помисли и да не позволяваме на помислите да ни изкушават.
