Автор: свещ. Димитрий Корнеев
Източник: www.1.sv-luka.ru
Превод: Пламена Вълчева
Свети великомъченик Димитрий Солунски бил човек с удивителна съдба. Баща му бил проконсул (или казано по нашему — губернатор) на една римска провинция и по правило, разбира се, не можел да изповядва християнството. Но и бащата, и майката на св. Димитрий, въпреки официалната забрана, били тайни християни и очевидно възпитали в Христовата вяра и своя син.
Димитрий бил храбър пълководец. За военните си заслуги скоро след смъртта на баща си той станал проконсул на Солун, но въпреки високия пост и забраната под страх от смъртно наказание да изповядва християнската религия, всячески продължавал да подкрепя християните, сам проповядвайки християнството. За това много бързо донесли на императора, и той, връщайки се от поредния поход, влязъл с войска в Солун, за да арестува Димитрий. Научавайки за намеренията на цезаря, Димитрий разбрал, че му предстои много труден разговор с него. Но също така знаел, че няма да се отрече от Христос и че е готов за гонението, за физическата разправа и за смъртта. Димитрий се подготвил за това: продал целия си имот и раздал богатството си на бедните. Когато императорът го заловил и затворил в тъмница, Димитрий застанал на молитва, очаквайки мъченическата си смърт.
Димитрий имал приятел, съратник и помощник на име Нестор. В свободното си време императорът се забавлявал, като устройвал гладиаторски борби. Той имал един много силен воин — гладиатора Лий, когото хвърлял срещу християните, неподготвени за такива битки. Разбира се, Лий винаги излизал победител, пронизвайки с копие нещастните си противници за удоволствие на кървавия тиранин. Самият Нестор бил военен. Той отишъл в тъмницата при Димитрий и го помолил за благословение да излезе срещу Лий. Димитрий благословил Нестор и той удържал победа над Лий. Естествено, вместо да бъде похвален от императора, Нестор също бил затворен в тъмница и накрая убит.
След като дълго време отказвал да се отрече от Христос, Димитрий се сподобил с мъченическа смърт. Войниците, охраняващи императора, нахлули в тъмницата и го пронизали с копия. Християните тайно погребали тялото му недалеч от мястото на екзекуцията му.
Мощите на светеца били открити едва сто години по-късно, когато приключило гонението срещу християнството. Те били положени в специално построена от християните базилика в самия център на древния Солун и след известно време започнали да източват миро. Затова великият светец е наречен също и Димитрий Мироточиви.
В наши дни ние имаме възможност да видим тези мощи и да се молим пред тях. Приканвам всички вас да отидете и да се помолите на свети Димитрий, за да бъдете укрепени по неговите молитви не само в аскетичните подвизи, но и в решимостта да не се отречете от Христос.
Във всекидневния ни живот има ситуации, в които трябва да се проявим като християни, а не да се отказваме и да се срамуваме от своята вяра. Понякога обаче става така, че ние мълчим. Пред нас хулят Църквата, пред нас хулят християнството, но ние нищо не казваме. Не е нужно, разбира се, да влизаме в полемика, защото много често това води до вражда и спорове. Достатъчно е само да кажем: „Това не е така. Това не е истина. Вие не казвате истината”. И тези няколко думи ще говорят за нас много повече, отколкото витиеватото многословие. Но ние понякога се стесняваме, страхуваме се какво ще си помислят за нас хората, а това, от своя страна, също е отричане от Христос.
Нека се помолим на свети великомъченик Димитрий да ни укрепява във вярата и да ни дава сили да защитаваме християнството, да бъдем смели в християнската проповед. Амин.
