Автор: прот. Павел Великанов
Източник: www.pravmir.ru
Превод: Пламена Вълчева
Диалогът, който току-що чухте, между богатия младеж и Христос, към който впоследствие се присъединяват и учениците, е много показателен. Младежът задава на Христос един напълно разбираем въпрос: какво трябва да направи, за да е гарантирано мястото му в царството Божие? Христос му задава контравъпрос: доколко е опазил Божиите заповеди?
Получавайки утвърдителен отговор, Спасителят му предлага да не ограничава своите търсения до ада и рая, до злото и доброто, като пренася разговора върху друга, изцяло нова и непозната за самия младеж плоскост. Христос неочаквано подхваща разговор за съвършенството — не за нещата, което човек трябва да направи, за да наследи живот вечен, а за това как трябва да живее, за да бъде съвършен.
Чувайки, че трябва да продаде целия си имот, да го раздаде на бедните и да последва Христос, младежът мигновено се натъжава. Показвайки му най-добрата перспективата пред него, Спасителят поставя много точна диагноза на богатия младеж: при цялата му външна и нескрита праведност, в сърцето му има нещо гнило, защото е изцяло привързано към материалните блага. След като е постигнал успех в житейски план, младежът се надява да бъде също толкова успешен и в духовния свят.
Спасителят очертава тънката граница между задачата, която стои пред човека — да попадне не в ада, а в царството небесно, тоест задачата, която човекът сам поставя пред себе си, и задачата, която Бог поставя пред него. А тази задача е съвършенството. И ние виждаме, че евангелските блаженства не описват някакъв конкретен, лесно достижим предел. Те само очертават направлението, в което човекът е призван да се движи не само през земния си живот, но и извън неговите предели.
Няма предел за съвършенството на смирението, няма граница пред кротостта, няма предел за милосърдието, защото, усвоявайки тези качества, човекът всъщност се уподобява на Бога и се приближава до Неговото съвършенство, но и това съвършенство няма предел. Бог очаква от човека прослава, но не прослава с думи, а с неговия живот. Именно затова имаме толкова много светии, и всички те са толкова различни един от друг. Всеки човек има изключителната възможност чрез себе си да яви Божията светлина на света и на другите.
Един богослов е казал, че изключителността на всеки човек се състои в това, че той, единствен в цялата вселена, може да разкрие онази страна на божествения живот, която в противен случай безспорно би останала скрита за другите. Нека си припомняме това всеки път, когато ни се струва, че пътят на добродетелта е универсален и стандартен.
„Твоята заповед е безмерно широка“ — пише псалмопевецът. Ние сме длъжни да следваме Божията воля, като в същото време си даваме сметка, че тя съвсем не е тесен лабиринт, а широко поле, по което са разпръснати предупредителни знаци, но през което ние сме длъжни да преминем сами съобразно със своите представи, със своите таланти и способности, давайки всичко от себе си. А в това нека ни спомага Милостивият Господ!
