Автор: свещ. Кристиан Акселберг
Източник: www.standrewsgreekorthodoxcathedral.co.uk
Превод: Пламена Вълчева
Господ е казал: „Ако Ме любите, опазете Моите заповеди“ (Иоан. 14:15). И както ни е известно, всички Божии заповеди се съдържат в тези две: „възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум“ и „възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците“ (Мат. 22:37–39).
Както чухме в продължение на три недели — Неделите преди и след Въздвижение на светия Кръст Господен и празника на свети Йоан Богослов миналата неделя — съвършеният образ и израз на Божията любов е Христовият Кръст; с други думи, любовта включва в себе си и се изразява чрез жертвата, отдаването и себеизпразването.
Това е и посланието на днешното евангелско четиво. Често срещаме и чуваме различни мотивиращи послания — особено в социалните медии — които казват неща от рода на „Няма да си губя повече времето за тези, които нямат време за мен“, „Дотук бях с уважението към онези, които не ме уважават“, „Защо да помагам на хората, които не биха направили това за мен?“, „Любовта трябва да е взаимна” и под тях виждаме стотици харесвания от хора, които казват „О, добре, добре“ (срв. Пс. 69:4).
Това е мъдростта на света. Днес обаче Господ казва нещо, което е не просто различно, но и напълно противоположно на светското разбиране за справедливост. Ние трябва да обичаме дори враговете си, да помагаме, да се жертваме и да даваме назаем, без да очакваме нищо в замяна. Това е любовта. Другото не е любов, а взаимна изгода; и както казва Господ, дори грешниците проявяват един към друг такава светска, взаимноизгодна любов.
Доказателството, че някой е християнин, че някой обича Христос, е неговият начин на живот, в който е въплътена тази истинна и жертвена любов, изразяваща се в спазването на Неговите заповеди. И тези Господни думи: „Ако Ме любите, опазете Моите заповеди”, описват нещо, което и светът познава инстинктивно. Когато казваме, че сме християни, че вярваме в Бога и обичаме Христос, а живеем, действаме и обичаме по начина, по който светът прави това, тогава защо някой да ни слуша? Ако любовта ни към Христос не намира израз в действията ни, тогава към какво подтикваме другите? Ако нашата християнска вяра и нашият живот в Църквата не са ни променили като хора, тогава къде другите биха видели преобразяващата сила на Бога?
Трябва да помним, че през първите векове на християнството големият наплив от хора, присъединяващи се към Църквата, се дължал не на проповедта или на чудесата, а на това, че тези хора видели в живота на християните свръхестествен начин на живот, свръхестествена любов, смирение, искреност, чистота и най-вече непоклатима вяра, заради която те преодолявали дори страха от смъртта.
За това говори апостол Павел в днешното апостолско четиво: „Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината, Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия, проявена в лицето на Иисуса Христа. Но това съкровище ние носим в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам. Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме; гонени биваме, но не изоставяни, повалени биваме, но не загиваме. Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в тялото ни“ (2 Кор. 4:6-10). С други думи, ние имаме вяра и вътрешна сила, които нямат друг източник, освен Бога. Когато вярваме по този начин, тогава думите ни придобиват тежест: „повярвах и затова говорих”, и ние вярваме, затова и говорим” (2 Кор. 4: 13).
Ако понякога изпитваме тъга или отчаяние от досега си с неверието и състоянието на света около нас, нека не забравяме, че ние сме тези, които носят вина за това състояние. Тази мисъл обаче не бива да се възприема единствено като форма на самокритика, тя трябва също така и да ни окуражава. Защото, ако аз съм отговорен, това също така означава, че съм в позицията да направя нещо по въпроса! Затова нека пазим Божиите заповеди, заповедите на Разпнатия, въплътени в любовта, „та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия” (2 Кор. 4: 15). Амин.
