Автор: Калужски и Боровски митрополит Климент (Капалин)
Източник: optina-pustin.ru
Превод: Пламена Вълчева
Евангелският текст за тази неделя изглежда съвсем обикновен, но всъщност е много поучителен. Нека си спомним, че главната цел на Евангелието е да заведе човека при Христос, да го настави във вярата и да му покаже Божията любов.
Нека видим предисторията на прочетеното тази неделя евангелско четиво. Било нощ, Христос плавал в морето с учениците Си и заспал. В същото време се надигнала такава буря, че дори рибарите, свикнали с капризите на природата, се уплашили и Го събудили с думите: „Господи, спаси ни; загиваме” (Мат. 8:25). Същевременно усмиряването на стихиите от Учителя предизвикало в апостолите удивление: „Какъв е Тоя, та и ветровете и морето Му се покоряват?”.
На сутринта те пристигнали в околностите на град Гергесин, където Христос бил посрещнат от двама бесновати. Те не можели да живеят сред хората и обитавали пещерите, където били погребвани мъртъвците. И както съобщава евангелист Матей, тези обладани от зли духове хора били „тъй свирепи, че никой не смее[л] да минава по тоя път” (Мат. 8: 28). Но Господ отишъл при тях, както винаги отивал при страдащите, за да им помогне. И освободил душите им от измъчващите ги бесове.
Атонският старец Порфирий Кавсокаливит, размишлявайки върху това защо Господ винаги прощава на падналия човек, казва, че Той винаги е готов да помогне, но изцелението идва при нас само тогава, когато отворим дверите на сърцето си и приемем Христовата светлина.
Гергесинските бесновати, независимо че били закостенели в греха, разпознали в Христос Живия Бог. Разпознали Го и бесовете, които „вярват, и треперят” (Иак. 2:19), и затова, боейки се да не бъдат преждевременно заключени в преизподнята с една Негова дума, те неистово Го умолявали да не ги изпраща там. Опитали се да Го заблудят, говорейки от името на страдащите, така че Христос да приеме страха им от Истината за нормална човешка реакция: „Какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?” (Мат. 8:29).
Преподобният Антоний Велики видял бесовете в техния ужасяващ вид. Както и в миналото те се стремят да се вселят в човека и да го поробят. Приспособяват се към всяка ситуация, разпознавайки с лекота слабостите на съвременния човек. Комфортът, удоволствието, лесният живот, пропагандирани от рекламите днес… Но зад цялата тази рекламна бутафория се крие една ужасна истина: ненавистта към човека. Отпадналите от Бога същества по всякакъв начин се опитват да унищожат, да погубят безсмъртната човешка душа, да не ѝ дадат възможност да се съедини с Твореца.
Ако се провалят „в голямото”, те ще навредят „в малкото”. Нека си спомним продължението на евангелското четиво за изцелението на гергесинските бесновати. Не страдащите, а вече самите бесове умолявали: „Ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини” (Мат. 8:31). Господ им разрешил, а те, за да навредят още веднъж на хората, се вселили в свинете и цялото стадо се втурнало по стръмния бряг и загинало в морето. Когато научили за това, жителите на града „молиха Го да си отиде от пределите им” (Мат. 8: 34).
Защо Господ позволил на бесовете да се вселят в свинете? Първо, Моисеевият закон забранявал да се използва свинско месо за храна, понеже това животно било смятано за нечисто. Второ, стадото било предназначено за окупационната римска армия. И трето, за да изпита сърцата на жителите на тази страна — доколко те са готови да познаят и приемат Христос.
Понякога ни се струва, че бремената на християнския живот са мъчни за носене. Искаме приятно и безгрижно да прекараме отпуснатите ни от Бога години земен живот, „пасейки стадото си свини”, както правят всички останали. Не искаме да работим върху себе си и да преодолеем дори онова стъпало, на което, по думите на приснопаметния старец Паисий Светогорец, „влизаме в съблазън”. Но ако в нас се появи макар и малко желание да се променим, да се поправим, бесовете стават безсилни, дори и напълно да владеят човека. С идването на Христос те губят всичката си власт. Нека винаги се обръщаме към Него с гореща молитва за помощ и да вярваме, че ще я получим и в най-тежката житейска ситуация.
2014 г.
