Автор: прот. Павел Великанов
Източник: www.radiovera.ru
Превод: Пламена Вълчева
Нужно е немалко търпение, за да се изслуша дългия списък с имена — родословието на Иисус Христос, с който апостол Матей започва своето Евангелие. В наши дни е цяло постижение да знаем кои са прабабите и прадядовците ни — за да отидем още по-назад във времето, е нужно да се допитаме до специалисти и да поработим с архивите. За старозаветния иудеин родословието е също толкова неотменим и дори много по-важен атрибут от материалното имущество. Лишаването от родословие превръща човека в несретник, независимо какви талантите и какво богатство притежава. Една от причините за всеобщото презрение към Ирод Велики се дължала на това, че не бил чистокръвен иудеин, а наполовина идумеец. И дори наличието на царска власт вече не можело да промени отношението на народа към полуиудеина.
Затова подробното изброяване в началото на Евангелието на всички предшестващи рождението на Иисус Христос родове е напълно логично от гледна точка на иудеина. Нека не забравяме, че Матей е писал именно за иудеите — за да ги обърне към Христос — и затова прекрасно е разбирал, че преди да започне разказа си за един човек, е необходимо да обясни подробно какъв е неговият произход. Именно затова родословието започва не с героя на повествованието — както било характерно за гръко-римската култура и както направил евангелист Лука, а с най-древния праотец — Авраам, в пълно съответствие със старозаветния подход.
При Матей цялата генеалогия на рода на Иисус Христос е разделена на три периода: от Авраам — праотеца на богоизбрания народ — до цар Давид, втория период — до вавилонския плен, и последният — до раждането на Спасителя Христос. Най-удивителното нещо в този подробен списък с имена е присъствието на жени, които, строго погледнато, не би трябвало да участват в списъка. Понеже жените нямали юридически права, на тях се гледало като на собственост на мъжа и положението им в обществото като цяло било повече от унизително. Но ако погледнем кои са жените в родословието на Спасителя, ни очаква още по-голяма изненада. Раав била блудница от Йерихон. Рут — моавка, от враждебен народ. Тамар — съблазнителка. Вирсавия, майката на Соломон — същата онази жена, която Давид отнел със сила от законния ѝ мъж Урия. Възниква въпросът: защо тогава Матей преднамерено е включил тези изключително противоречиви и дори пораждащи съблазън имена в родословието на Спасителя?
Тук има два много показателни момента. Първият — ако Матей е искал да „излъска” родословието на Спасителя, за да не си задава никой никакви въпроси, разбира се, той е щял да изключи тези имена. Това означава, че авторът на Евангелието несъмнено е искал да покаже, че в рода на Иисус Христос е имало не само чистокръвни иудеи, но и няколко езичнички по произход.
Вторият момент е свързан с личните качества на упоменатите жени. Тези жени били изключителни. Блудница Раав укрила в дома си един от тайните съгледвачи, изпратени от иудейския стан в Йерихон — Салмон, който впоследствие се оженил за нея. Тази постъпка била наистина героична: за укриването на съгледвачи от вражески народ я грозяла неминуема смърт! Свети Йоан Златоуст описва Раав по следния начин: „Тя живееше в публичния дом като скъпоценен камък, валящ се в кал, като злато, потънало в тиня, като благочестив цвят, скрит в бодли; беше като благочестива душа, затворена в нечестиво място“. И Бог устроил живота ѝ по такъв начин, че единствено тя се спасила от гибел — за разлика от останалите жители на предадения на пълно разорение Йерихон. И не само се спасила, но и влязла в родословието на Месията.
Мисълта, която Матей се стреми да внуши на читателя, е изключително важна. Бог не се гнуси от никакъв човешки грях, от никакви грешки или падения — колкото и отвратителни да са те за благочестивия взор. Той майсторски умее да извлече от най-лепкавата кал всяко добро нещо, което може да открие там — и не само да го извлече, но и да го шлифова, превръщайки го в блестящ скъпоценен камък. Така сред големите диаманти — стълбовете на вярата — като Авраам, Давид и Соломон, в родословието на Христос неочаквано се появяват и други скъпоценности — макар и от друг вид, но не по-малко забележителни.
И всяко добро нещо, което може да се изправи — откъдето и да идва то — Бог превръща в стъпало на стълбата, свързваща земното и небесното, човешкото и Божественото.
Практическият извод от днешното четиво е пределно прост: никога не заклеймявайте никого като непоправим и безнадежден грешник. Кой знае, може би още съвсем малко и този привидно пропаднал човек ще свали греховното си покривало и под него ще се окаже отдавна узрелият плод на вярата и себеотрицанието?
