Автор: прот. Павел Великанов
Източник: www.radiovera.ru
Превод: Пламена Вълчева
Притчата за богаташа и Лазар е една от най-картинните в Новия Завет. Тук няма нито една случайна дума, драматургията на притчата е доведена до съвършенство. Нейната богата образност, лесноразбираема за Христовите съвременници, безспорно достига до сърцата на слушателите и оставя в тях дълбок отпечатък. Тази притча в пълна мяра може да се нарече фундамент на цялото Евангелие.
И така, за какво става дума в притчата? В първата част виждаме противопоставянето на двама души — безименния богаташ (и това не е случайно!) и един бедняк на име Лазар. Името му е латинизирана версия на еврейската дума „Елиазар”, която означава „Бог е моята надежда!”. Богаташът е наречен просто богаташ, той няма име, защото съдържанието на живота му се изчерпва с разкоша и удоволствията, от които е изцяло погълнат. Между богаташа и Лазар още приживе съществува невидима преграда: богаташът пирува, а Лазар е съвсем наблизо, но мизерства. На богаташа не би му струвало нищо да сподели с Лазар остатъците от трапезата си, но в съзнанието му Лазар просто не съществува, той принадлежи на друг свят, с който, поради своето положение, богаташът няма никакъв досег. Но ако се вгледаме по-внимателно, ще открием един много важен пласт в образа на богаташа: той не помага на Лазар, защото смята, че няма право да се меси в Божиите съдби. След като Господ Бог е отсъдил, че при богаташа всичко ще е прекрасно, а при Лазар постоянно ще има беди, защо да променяме това състояние на нещата? Една такава позиция била особено близка и разбираема за аудиторията на Христос: защото именно материалното благоденствие и изобщо житейската сполука се възприемали от иудеите като безспорно доказателство за Божието благоволение към човека. Именно затова богаташът не бил измъчван от угризения на съвестта и не забелязал ужасния контраст между презадоволения си живот и страданията на Лазар.
Вторият план на притчата — това е смъртта на двамата. Лазар умира и никой не го погребва — според иудеите това е най-лошото, което може да сполети човека. За разлика от него богаташът е изпратен с тържествена погребална процесия. Този образ също не се появява случайно. В съзнанието на слушателите начинът, по който човек умира и е изпратен в последния си път, е още едно важно свидетелство за Божието благословение над него или напротив, за липсата на такова. В този смисъл Лазар е наистина стопроцентов неудачник, напълно изгубен и за Бога, и за човеците — от гледна точка на обикновения евреин, — защото всички обективни свидетелства категорично потвърждават това.
Третият план неочаквано преобръща разгърналата се картина. Лазар, заедно с праотец Авраам, се намира в рая — сред най-великите угодили някога на Бога праведници. Богаташът стои в дълбините на геенския огън. Когато вижда Авраам — когото всеки евреин възприема като свой прародител, като свой далечен, но все пак най-прославен родственик, той се обръща към него с молба да изпрати Лазар да разхлади поне малко езика му сред мъките на адския пламък. И в отговор чува едни определено тежки за понасяне думи: спомни си, че ти вече получи доброто приживе, а Лазар — злото; сега ти страдаш, а той се утешава. Тоест ето това е не измисленият от хората, а истинският Божи съд — точно обратното на онова, в което евреите били склонни да вярват. И Авраам продължава: освен това, нашият и вашият свят се намират в паралелни плоскости, които по никакъв начин не се пресичат и не могат да се пресекат.
След това настъпва кулминацията на притчата. От душата на богаташа се изтръгва вик, молба, отправена към Авраам — при това този вик не е породен от болка за себе си, а от любов към онези, които са все още на земята — родните му братя, твърдо следващи същия този път, който в крайна сметка е довел богаташа до ада. Той моли Авраам да изпрати Лазар при братята му, за да ги предупреди за страшната опасност, която е надвиснала над тях. Каква любов трябва да има човек, за да мисли и да проявява грижа за другите насред горнилото на адския огън! Но отговорът на Авраам е категоричен: те и така имат всичко необходимо за спасението си. Цялата пълнота на истината е разкрита в Писанията — ако не желаят да повярват в тях, ако в живота си не искат да се ръководят от тях, е безсмислено да ги посещаваш от другия свят — те така или иначе няма да повярват.
Нека отбележим, че никъде в притчата не срещаме осъждане на богатството, нито пък възхвала на бедността. Господ сякаш подминава тези важни за всеки иудеин външни показатели. За Спасителя е важно друго: как са изградени отношенията между хората, с какво е изпълнено сърцето им.
Не се съмнявам, че ако богаташът гледаше на Лазар не посредством иудейските религиозни шаблони за греха и въздаянието, а като на един обикновен човек — той все някак си би му помогнал. Все пак в дълбините на душата си той не е звяр — как иначе ще си обясним загрижеността му за братята му! За него обаче било много по-комфортно да сложи на очите си религиозен филтър и просто да спре да забелязва бедния Лазар, поверявайки го на Божията грижа. А Бог нямал друг начин да помогне на Лазар, освен чрез ръцете на богаташа! Богаташът обаче пропуснал тази възможност.
Ето какъв важен извод сме призвани да направим днес: ако имаме някаква причина да прогоним от живота си някой човек — колкото и благовидна да изглежд тя, ние рискуваме да се окажем на мястото на бедстващия богаташ. Затова нека оставим настрана шаблоните и условностите, когато става дума за жив човек, и да се постараем да не забравяме, че онова, с което можем да послужим и да помогнем на другите, отличава истинското християнство от мъртвородената религиозност!
