Автор: свещ. Стефан Домусчи
Източник: www.radiovera.ru
Превод: Пламена Вълчева
Мнозина философи и писатели от ХХ век поставят въпроса за човешкото състояние на безприютност, за изоставеността на човека в света, за неговата самотност. Това чувство обаче е познато не само на мислителите и писателите. Мнозина казват, че това е обичайно чувство за съвременния човек, за човека, който е загубил Бога, но така и не е намерил себе си. Мнозина смятаха ясното, несложно, основаващо се на доверие в християнството мировъзрение на отминалите епохи за някакъв остатък от миналото, но с какво мировъзрение го замениха? И дали то носи радост на човека, дали му дава възможност да осмисли пълноценно живота си? Дали не го подтиква отново и отново да търси вечните основи на живота, да търси присъствието на Този, Който ще му помогне да победи чувството на изоставеност и безприютност в света?
В днешното четиво чухме разказа за чудесното изцеление на кръвоточивата жена и за възкресението на дъщерята на Иаир. Знаем, че четивата обикновено се фокусират върху едно определено събитие или върху конкретни думи на Христос. В този смисъл днешното четиво е необичайно. Освен това, чудото на изцелението на кръвоточивата жена става по пътя към дома на Иаир сякаш между другото… Въпреки това то не е представено като нещо банално и незначително. Напротив, поместването на две такива явни чудеса в едно четиво показва, че Христос насища живота с чудеса и изцеления, че го изпълва с благодат. Бог не просто присъства в сътворения от Него свят, Той присъства активно, Той е жив и оживотворява света, изцелявайки го и възкресявайки го.
Но въпреки пълнотата на божествените дарове, въпреки активното Божие присъствие в света, всяко чудо предполага зараждането на лични отношения с Бога, на вяра в Него. Именно вярата в Христос се оказва основата на чудесното изцеление на кръвоточивата и на възкресението на починалото момиче…
Неслучайно Христос не казва на жената, че именно Той я е спасил, макар че на практика това е станало чрез излязлата от Него сила: Той ѝ говори за спасение чрез вяра. Същото виждаме и при Иаир, чиято дъщеря е изцелена чрез Неговата благодат. Христос не му казва: не бой се, присъствието Ми е единственото, от което се нуждаеш. Той му казва: не бой се, само вярвай и тя ще бъде спасена.
Божията благодат и Божието любящо присъствие действително изпълват света. Когато слушаме днешните Христови думи обаче, е важно да осъзнаем, че от нашата вяра в Него зависи дали ще направим място на тази любов и това присъствие в нашия собствен живот.
