Автор: прот. Андрей Чиженко
Източник: www.vichuga-voskr.cerkov.ru
Превод: Пламена Вълчева
Апостол Андрей е пряк духовен баща на нашия славянски народ, понеже именно от неговото мисионерско пътешествие в дълбините на сумрачните северни страни, които днес наричаме наша родина, се е разгоряла светлината на християнската вяра по тези земи. Именно апостол Андрей е основал Църквата в селището Византион на южния бряг на Черно море, от което ще възникне Византийската империя и където ще бъде основана Константинополската църква, станала Църква-Майка на християните от Киевска Рус.
Нека разгледаме личния кръстен подвиг на свети апостол Андрей Първозвани. Той починал в гръцкия град Патра през 62 г. след Рождество Христово. Когато антипатът Егеат арестувал апостола и го подложил на разпит, Андрей отговорил: „Велико е тайнството на Кръста… Това смътно наказание е тайната на човешкото обновление“.
Егеат заповядал да разпънат Андрей, но под натиска на народа, който видял в светия апостол велик праведник, заповядал да помилват мъченика и да го свалят от кръста. Ето какво разказва за това житието му, съставено от свети Димитрий Ростовски: „Когато слугите искаха да го отвържат от кръста, не можеха да го докоснат; и множество други хора, един през друг, се стараеха да го отвържат, но не можаха, защото ръцете им ставаха като мъртви. След това свети Андрей извика гръмогласно:
— Господи Иисусе Христе! Не допускай да бъда снет от кръста, на който съм разпънат за Твоето име, но ме приеми, Учителю мой, Когото възлюбих, Когото познах, Когото изповядвам, Когото желая да видя, чрез Когото станах това, което съм! Господи Иисусе Христе, приеми духа ми с мир, защото вече ми е време да дойда при Теб и да Те съзерцавам, така силно желан от мен! Приеми ме, Учителю Благий, и не ми позволявай да бъда снет от кръста, преди да приемеш духа ми!
Когато той каза това, осия го светлина от небето, като мълния, пред очите на всички, и блестеше около него, така че за тленното човешко око беше невъзможно да го гледа. Тази небесна светлина сияеше около него половин час и когато светлината отстъпи, светият апостол предаде духа си и отиде в блясъците на светлината, за да се яви пред Господа”*.
Тази величествена смърт е поразителна. По всичко изглеждало, че ще има „хепиенд“. Хората отвоювали праведника, приближавал краят на мъките му, гневът на антипата се преобразил в милост. Ликуващият народ отишъл да освободи все още живия апостол. Но той вече виждал небето отворено, виждал горния Йерусалим и възлюбения Равуни, възлюбения Христос, и преминал от грубия, страдащ, лежащ в грях свят, в който изпълнил докрай своята велика мисия, възложена му от Самия Господ, в сребристата светлина, в непресекващата радост.
Андрей помолил своя възлюбен Учител да го приеме в тази неизразима Божествена Светлина, да го вземе при Себе Си и никога да не го оставя. Така и станало. Небето се наклонило към земята. Небето обгърнало измъчения праведник. Небето станало видимо за хората на земята.
И неочаквано смъртта придобила смисъл. Както пилето пробива с човка черупката на мъртвото яйце. Както зеленият кълн пробива обвивката на мъртвото пшенично зърно, така и зад смъртта прозира животът. А Кръстът е ключът към този живот, който е Христос.
Дай и на нас, Господи, по молитвите на свети апостол Андрей Първозвани, така да се отнасяме към смъртта и зад нейните тайнствени, скрити в полумрака хълмове да съзираме с духовните си очи светлия горен Йерусалим и Иисус Христос, Който бащински е разтворил за нас Своите любящи обятия и ни очаква. И в това е най-великата радост.
Нужно е само тук, на земята, да Го търсим, да се приближаваме към Него. Да живеем, очаквайки драгоценната и спасителна среща с Него. И Той непременно ще дойде и ще спаси Своите верни — Своите деца и приятели.
Свети апостоле Андрее Първозвани, моли Бога за нас!
*Жития на светиите, ноември. Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон, 2001.
