Автор: прот. Георгий Климов
Източник: www.sv-vicar.ru
Превод: Пламена Вълчева
Денят, в който Господ явил славата Си на Своите ученици, е особен ден в общественото служение на нашия Спасител. Малко преди това Той им казал, че „тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Сина Човечески да иде в царството Си“ (вж. Мат. 16:28), а на планината Тавор явил тази слава на избраните апостоли, Неговите любими ученици — Петър, Иаков и Йоан.
Евангелието от Лука разказва, че Господ възлязъл на планината да се помоли, и в момента, в който се молел, се преобразил пред учениците Си (вж. Лук. 9:28-36; Мат. 17:1-9). Учениците били заспали от изтощение, но бидейки осияни от славата Божия, от Божествената благодат, се събудили и се почувствали така сякаш се намирали в рая, в царството Божие. И действително пред тях се било явило онова царство Божие, за което Господ им говорил малко преди това. Като вкусил в сърцето си благодатта и сладостта на Таворската светлина, апостол Петър, от името на всички апостоли, казал: „Добре ни е да бъдем тук“. И за да удължи този момент и за да могат да вкусват колкото се може по-дълго радостта и сладостта, той предложил да направят три сенника, три шатри за Господа, Моисей и Илия, за да останат на планината Тавор, ако е възможно, завинаги.
За всеки от нас Преображение Господне е онзи особен ден, в който текстовете на молитвите и песнопенията са буквално проникнати от нетварната Таворска светлина, в който цялото ни същество се радва от мисленото съзерцание на онова, което светата Църква ни предлага да видим в този празник. А онова, което тя ни предлага, не е нищо друго, освен това да засвидетелстваме пред самите себе си славата, към която всеки един от нас е призван.
Нека поставим логичния въпрос: защо Христос взел само трима избрани апостоли на планината Тавор, а не всички останали? Според тълкувателите не всички били способни да видят тази Светлина, не всички били подготвени тя да им се открие. С други думи, Божието творение е постоянно изпълвано от тази Светлина, тя винаги присъства около нас и ни изпълва. Но дали ние я виждаме, дали сме способни да я видим? И още един въпрос: какво трябва да направи човек, за да стане способен да види тази Светлина? Защото, ако тя се открива на все още живите, тогава въпросите относно това какво е царството Божие и дали си струва да отидем там, ще изчезнат.
В Писанието се казва, че Господ се молил на планината Тавор не за нещо абстрактно, а за Своето отхождане, което предстояло в Йерусалим. И явилите се Моисей и Илия също разговоряли с Него за това, защото Господ дошъл на земята, за да спаси човешкия род, дошъл, за да „положи душата Си за Своите приятели“ (вж. Иоан. 15:13).
Това са първите и най-важни уроци и моменти, които ни открива Свещеното Писание: само на попрището на жертвената любов към ближните и на истинската молитва, т.е. молитвата за тяхното спасение, ние ще видим Таворската светлина. Тогава ще ни бъде дадена възможност не само да я видим, но и да се преобразим.
Човекът, бидейки призван към щастие, интуитивно усеща в себе си потребността да се преобрази, защото всичко онова, което правим за себе си във външния свят, на практика е опит за преображение — да сме облечени добре, да изглеждаме добре, да живеем добре, да станем по-добри, по-красиви. И грешката ни често се заключава не в това, че се стремим да постигнем всичко това външно. Тя е именно в онази вътрешна нагласа, която носим в себе си. Струва ни се, че вървим по пътя на преображението, но искаме това да бъде за сметка на другите. Искаме хората около нас да се преобразят, да станат по-чисти и по-праведни, отколкото са в действителност. Но забравяме да работим върху себе си, върху собствената си душа.
Свещеното Писание свидетелства, че апостолите видели Таворската светлина не поради това, че осъждали фарисеите, садукеите, книжниците или хората, търсещи единствено телесна и материална подкрепа от Господ. Те станали способни да видят Светлината, защото в продължение на две години безропотно и смирено изпълнявали тежкото служение, което и Господ изпълнявал. Учениците често нямали възможност даже да се хранят нормално (понякога се налагало да късат и да ядат житни класове (срв. Мат. 12:1). Те не носели красиви дрехи и в изнемога заспивали веднага щом имало възможност да отпочинат от трудовете си, както се случило на планината Тавор.
Но всичко това им дало възможност да изповядват Иисус Христос, Божия Син. От една страна, заради тяхното смирение, а от друга, заради способността им чрез това смирение да получат откровение от Бога, че Иисус е истинският Спасител на света и Богочовек, носител на Божественото естество, Господ им дал да вкусят тази сладост.
Днешният празник ни призовава да се погрижим най-вече за себе си, така че да видим Таворската светлина. Ние не знаем кога Господ ще ни даде тази възможност, но е важно да се постараем да я заслужим чрез нашето смирение, чрез нашето покаяние, чрез усилието да станем по-чисти пред Господа и най-вече изпълнени с истинска любов към ближните. Ако това е така, тогава може би и ние някога ще можем заедно с апостол Петър да кажем онези дивни думи, които вероятно нямат равни на земята: „Господи, добре ни е да бъдем тук, да бъдем в Твоята слава, да бъдем в Твоята благодат, да бъдем с Теб“. Амин.
