Автор: прот. Павел Аделгейм
Източник: www.adelgeim.livejournal.com
Превод: Пламена Вълчева
Христос възкръсна! От запалената клечка се ражда пламък, който може да прерасне в огън и пожар. Така станало и с вестта за Христовото Възкресение. От Йерусалим тази вест се понесла през вековете, през пространството и времето.
Христос възкръсна! — възвестили ангелите на жените мироносици, които стояли в недоумение пред празния гроб на Учителя.
Христос възкръсна! — предали мироносиците на апостолите, които били изпаднали в печал и съмнение.
Христос възкръсна! — учениците разпръснали тази светла вест по всички краища на вселената, споделяйки пасхалната радост с цялото човечество.
Тази радост идва от това, че в борбата между живота и смъртта е удържана решителна победа: Христос възкръсна! Истината победи лъжата, животът надмогна смъртта, духът преобрази хаоса в красота. Любовта ни откри даровете на Духа и ни въведе в Божието царство. Възкресението направи всички човеци причастни на Христовата победа! Ние вярваме във всеобщото възкресение на мъртвите. Никой няма да остане в гроба. Христовата смърт освободи всички ни от властта на ада. Христовото Възкресение ни възведе от смърт и тление в нов живот в царството Божие.
Смерть и время царят на земле.
Ты владыками их не зови.
Всё, кружась, исчезает во мгле,
Неподвижно лишь Солнце Любви.*
Онова човешко сърце, което не разгаря в себе си любовта, се разорява, смалява се и изсъхва. Повяхва, свива се и не може да вмести Божиите дарове. Ние се задоволяваме с битовите си радости, а в сърцето си носим дребни обиди, завист и раздразнение, похот и самолюбие. Затова сърцето ни реагира толкова апатично на радостната вест за Христовото възкресение от мъртвите.
Христос посочва кой е признакът за това, че сме неговите ученици — взаимната любов: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си“ (Иоан. 13:35). За да могат сърцата ни, сковани от злоба и закоравели от равнодушие, да се стоплят и да омекнат. За да простим и да забравим обидите. За да се събудят душите ни от унинието и да откликнат с радост на пасхалната вест. Църквата разпръсва навсякъде пасхалната вест чрез словото и празничния звън на камбаните. Нека си спомним към какво е призван човекът от Божия замисъл — да бъде икона на Бога, Негов образ. „Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира” — Христос призовава всеки един от нас към вечна любов и вечна радост. Тази вест за царството Божие разнесли по света апостолите, за тази вест отивали на смърт мъчениците.
Божият образ продължава да живее в нас и затова има какво да бъде възкресено и възродено — този живеещ в нас Божи образ: „Ден на възкресение е, да се просветим с тържество, и едни други да се прегърнем, да речем: братя! и на ненавиждащите ни да простим всичко с Възкресението, и така да зовем: Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка, и на тия, които са в гробовете, живот дарува”.**
Бележки:
*Откъс от стихотворение на Владимир Соловьов (1853-1900)
** Пасхален канон, източник: www.sveta-gora-zograph.com
