Автор: архим. Христодул Кутлумушки
Превод: Константин Константинов
Днес глобалният пазар предлага на потребителите не само материални, но и „духовни” стоки. Една от областите, които постоянно се обновяват и насърчават, е тази на пророчествата. Тя е насочена към всички хора, независимо от философията, религията или произхода им, и варира от най-простите неща в ежедневието на отделния човек до въпроси от всеобщ интерес.
Забелязваме, че част от православната есхатология се вписва в тази рамка. Това не означава, че поставяме под въпрос дара на пророчество. Църквата се движи по непрекъснатата линия на старозаветните пророци. Пророкът стои пред Бога, слуша Бога и предава Божието послание на Неговия народ. Послание за покаяние, утеха, вярност, напътствие.
Всеки истински светец участва в дара на пророчество дотолкова, доколкото „вижда” това, което е невидимо. Почти е невъзможно да се опише този духовен процес. Можем просто да кажем, че чрез практическата философия умът се просветлява от Духа на Бога и придобива Неговите качества. По този начин имаме духовно зрение и слух за думи и неща или някакво вътрешно известие, колкото и парадоксално да звучи, без присъствието на лице или глас.
Дарът на пророчество не може да се разбере извън другите добродетели. Една от тях е смирението. Свети Паисий знаеше добре, че никой не е непогрешим. Когато говореше за бъдещи събития, той започваше с „помисълът ми казва”. Той не определяше времена (както други съвременни известни и анонимни пророци, които впоследствие биват опровергани) и вярваше, че ако човекът се променя, и Бог се променя, както виждаме в Стария Завет. Самата света Евфимия, която го посетила, не му предначертала бъдещето, но му представила възможни варианти, зависещи обаче от човешкия избор. Едно нещо е сигурно — пророчеството е дадено за покаяние, за обръщане на нашето същество към Бога, а не за устройване на индивидуалния ни живот или за самоуспокоение.
Тези, които имат дара на пророчество, са хора с трезвение. Те имат чисти духовни сетива, а душата им е прозрачно огледало, в което се отразяват тайните на Бога и на света. Но трезвението е изискване не само за пророка, но и за възприемащия пророчеството. Кой е подходящият възприемник? Дали този, който се впечатлява? Или този, който насилва ситуациите, за да се изпълни пророчеството?
Добрият възприемник е този, който, от една страна, духовно оползотворява онова, което чува, а от друга страна, има ясен ум, за да изтълкува събитията, когато се случват, т.е. той е способен да разпознава без усилие и в Духа. „Без усилие” и „в Духа” означава, че това, което ме прави способен да различавам, е трезвението, молитвата и любовта, а не сърфирането през водовъртежа от информация. За съжаление, някои хора прекарват часове, за да се информират за времето на идването на антихриста или за превземането на Константинопол, но не се сещат да отворят Евангелието, за да се огледат в Божието Слово. Как тогава ще избегнат опасността от прелест?
Днес особено повърхностно е използването на личността на свети Паисий за предполагаемо изтъкване на православната истина. (Краен пример е предоставянето на аудиофайлове с гласа на стареца, в които се чува гласът на друг старец!) Страхувам се, че това задоволява сегашната мания по пророчества, мания, култивирана от недостиг на вяра, и връща духа на робство, та пак да бъдете в страх.
Днес, в епохата на страха и объркването, в епохата на образа и сензацията, когато всичко (думи, чувства, преживявания) е толкова плитко, няма по-голямо, по-подходящо и по-навременно пророчество от това на св. Атанасий Велики: „Подготвяй се всеки ден да приемеш Христос. Ежедневно изследвай себе си в светлината на Христовите заповеди какво не ти достига, и започни да го изграждаш.”
Като християни ние очакваме Христовото пришествие „в хваление” и това пришествие е най-красивата част от нашето ежедневие, не само като очакване, но и като преживяване на живия, възкръснал Христос. Но ако сме празни и плиткоумни, какво да правим с Града (Константинопол) или с датата на раждане на антихриста?
