Автор: Мелойски епископ Емилиан (Кутузис)
Превод: Пламена Вълчева
„Понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото”. Това ни казва днешното свето Евангелие. Кой е Син Човечески? Христос. Какъв е Той и какъв е станал, за да ни уподоби на Себе Си чрез благодатта? Той е Син Божи и Бог. Той стана Син Човечески и човек. Не се нарече Отец на човечеството, а Син Човечески. Установи любящи отношения с нас, но като равен на нас. Не искаше да Го смятаме за нещо повече от нас. Излезе изсред нас. Роди се в плът. Не настояваше за ролята на властник, за да изпълни делото Си. Единственото, което искаше, е да има любящи отношения с нас. Христос прие с радост да бъде син. Да бъде наш син! За разлика от нас, които искаме да сме значими и уважавани. Да имаме титла. Възможно най-високата титла. При все това обаче уважението и любовта възникват спонтанно, а не под външен натиск. Уважението и любовта са спонтанни!
Ако някой ни манипулира със своите театрални и наподобяващи любов действия, за да го обичаме или уважаваме, ние може наивно да изпитваме истински чувства, ала човекът, имитиращ любов и събуждащ в нас чувства, не е този, за когото се представя. Той е измамник и неговите действия са измамни! Обичайки такива хора, ние обичаме една измислица, защото между тях и Сина Човечески, Сина Божи няма нищо общо. Те са синове на собственото си его и в крайна сметка ще бъдат поразени от обърканите си чувства. Личните сметки и истинското щастие не вървят ръка за ръка. Най-красивите и истински неща в живота са безплатни и достъпни за всеки човек. Бог е достъпен за всеки човек, а любовта е безплатна! Любовта, която струва пари, не е любов. Тя е всичко друго, но не и любов. Любовта е безценна, но и безплатна!
Как можем да се уподобим на Сина Човечески? Като бъдем съпричастни на хората, а не като им съчувстваме. Това са две различни неща. Две коренно различни неща. Различни колкото ада и рая. Съчувствието означава да ми е жал за някого, а емпатията — да състрадавам на някого. Да съпреживявам с другия и да остана до него, за да го окуражавам да продължи напред и да излезе от дупката. Гордите и егоистични хора ни съчувстват. Те казват: „Горкичкият…”, а след това се обръщат и продължават по пътя си. Точно както направил фарисеят от притчата за митаря и фарисея. Той казал: „Боже, благодаря Ти, че не съм като този човек!”. Изпитал съжаление към митаря, което на практика означава, че го осъдил, а веднага след това отново се съсредоточил върху себе си.
Емпатията се състои в това да погледнем нещата през погледа на другия и да се опитаме да разберем защо той се чувства по този начин, защо е такъв, какъвто е, и какво можем да кажем, за да го накараме да се почувства по-добре. Не е лесно да изпитваш емпатия. Нужна е огромна доза чувствителност, нужно е да изслушаш другия, без да го осъждаш, и да изпиташ върху себе си неговото страдание. Емпатията може да предизвика у нас значителен дискомфорт особено когато сме опора на някого в труден момент. Емпатията не означава, че трябва на всяка цена да променим другия, а че трябва да изслушаме болката му и да съпреживеем мрачните му мисли и чувства. Хората в риск от самоубийство и самонараняване често пъти изразяват самотата и болката си чрез своите думи и действия. Те смятат, че никой не може да разбере страданието им. Когато се отнасяме към тях с емпатия, това намалява усещането им, че са неразбрани и обречени. Те успяват да си поемат глътка въздух и да продължат напред.
Ако някой се обърне към мен със съчувствие, аз съвсем основателно ще му кажа: „Не ми е нужно твоето съчувствие, приятелю! Запази го за себе си!”. Защо? Защото съчувствието е театрална постановка! Христос ни взе на раменете Си и пое върху Себе Си цялата отговорност за нас. Той нямаше никакви амбиции или очаквания. Единственото, което Го интересуваше, бе нашето спасение. Той направи всичко, което можеше да направи. Светите отци казват, че ако Синът Божи бе сметнал, че човечеството се нуждае от още нещо, Той отново би претърпял разпятие. Как можем да сравняваме смиреното величие, което току-що описахме, с нашия егоцентризъм и комплекс за превъзходство!
Не е нужно да имаме решения за проблемите на хората, за да бъдем истински християни, за да бъдем съпричастни. Хората се нуждаят от някой, който да ги разбере, и дори това може да облекчи тяхното страдание наполовина! Винаги можем да кажем: „Не зная какво да ти кажа в този момент”, или „Радвам се, че сподели с мен”, или „Напълно разбирам болката ти!”. Нека просто бъдем до тях.
Понякога, за да подкрепим другите, трябва да открием в себе си нещо от онова, което те са преживели. За да разберем някого, трябва да сме били в неговото положение. Затова, колкото и да е тежко, болката ни помага да съзреем и да разберем по-добре себе си и другите.
И последно: не бива да се доверяваме, когато някой наш познат от миналото се появи със скъпи подаръци, когато получим повишение. Ако неочаквано ни направят скъп подарък, трябва да се замислим дали тези хора и преди са забелязвали нашето съществуване. Очевидно те ни носят подаръци заради служебното ни положение, а не заради самите нас, не заради това, което означаваме за тях.
Христос имал една-единствена цел — да спаси погиналото. За това се говори в днешното свето Евангелие. Той винаги се отнасял с уважение към всеки човек. Не се отнасял с хората така, както се използва и захвърля салфетка. Той не ни даде дарове, за да Му бъде по-лесно да ни използва или да ни манипулира. Той отдаде собствения Си живот, за да ни спаси, и не поиска нищо в замяна!
Ако съчувствието е единственото, което можем да предложим на хората, защо изобщо да си правим труда? Нека нашият Господ и Спасител бъде милостив към нас и ни помогне да познаем Него и Неговите пътища, за да проявяваме емпатия към хората около нас винаги когато се намират в затруднение.
Проповед в гръцкия православен храм „Св. Параскева”, Бризбейн, 22 януари 2023 г.
