Автор: о. Харалампос Пападопулос
Превод: Константин Константинов
Света Богородица приема да живее в неизвестност. Да стане най-смирената от смирените. Да не потърси нищо свое, нищо за себе си, да даде всичко на Бога. Своите младини, своя живот, своето майчинство, своето дете. Да приеме всички изпитания на земята, стига да се осъществи Божията воля, планът на нашето спасение. Остава завинаги в края, за да се вижда единствено Той. Тя се крие, за да не Го скрие нито за миг. Живее сякаш не съществува. От крайно смирение и послушание към Неговата Божествена воля.
Векове наред се пише много малко за нея, за нейното дело и участие в плана на Божията икономия, но Бог я прославя напълно, поставяйки я в центъра на богослужебния живот на Църквата. Тя никога не протестирала, не роптаела, не изпаднала в малодушие. Живяла в мълчание, молитва и смирение. Оттам, от това смирено и мълчаливо място тя не е спирала дори за миг да помага на човешкия род, да укрепява, да утешава, да ръководи. Блага майка, голяма и широка прегръдка, здрава опора, покров и утеха за смирените и безпомощните, отчаяните и изтерзаните от живота. Тя никога не е отказвала своята помощ, никога не се е скарала на никого, покривала е и покрива нашите грешки и безумия, грехове и провали. Там близо до нас ни очаква да пораснем и да станем зрели, да разберем, да се осъзнаем, да се покаем. Не е възможно човешко сърце с болезнена молитва да потърси света Богородица и тя да не дойде. Внимавайте обаче — това го подчертавам — да потърси света Богородица, а не нейните дарове. Първо нейното присъствие, нейното приятелство, връзката с нея. И тогава ще видим какви подаръци прави и какви радости дарява.
Свети Паисий споменава един хубав случай, който показва какво представлява защитата и присъствието на света Богородица. Какво означава Божия Майка и Майка на всички хора. Светецът разказва: „Когато имаме някаква нужда, света Богородица отговаря директно на нашата молитва. Когато нямаме, ни оставя, за да придобием малко храброст.
Когато бях в манастира „Филотей”, веднъж веднага след бдението за празника на света Богородица един проистамен ме изпрати да занеса едно писмо в Иверския манастир, а след това трябваше да отида долу на пристанището и да чакам едно старче, което идваше с корабчето, за да го съпроводя до манастира ни на разстояние час и половина пеша.
Тогава разделях Богородичния пост на две: до Преображение не ядях нищо, на Преображение ядях и след това до Богородица отново не ядях нищо. Ядох веднага след бдението и изобщо не помислих да взема със себе си малко сухар. Стигнах до Иверския манастир, дадох писмото и слязох на пристанището, за да чакам корабчето, което щеше да дойде към 16:00 ч. следобед, но се забави. Междувременно започна да ми се вие свят. Наблизо имаше една купчина дървени стволове като електрически стълбове и си казах: ще поседна там, малко по-встрани, за да не ме види някой и да започне да ме пита какво ми стана. Мина ми помисъл да се моля с броеницата на света Богородица да устрои нещо. Но веднага се възпротивих на помисъла и си казах: нещастни човече, за такива нищожни неща ли ще безпокоиш света Богородица?! Тогава видях пред мен един монах. Държеше един кръгъл хляб, две смокини и един голям грозд. „Вземи ги — ми каза — за слава на света Богородица!”. И изчезна.
Тогава се съкруших, заплаках и дори вече не ми се ядеше. Каква майка само! Да се грижи за най-малките подробности!”
