Автор: дякон Чарлз Джойнър
Източник: www.orthodoxwayoflife.blogspot.com
Превод: Павел Стефанов
В празничния период, в който бързаме да купуваме подаръци и да празнуваме с приятели, колеги и семейството си, трябва да спрем и да се запитаме: какво всъщност празнуваме?
По подразбиране празнуваме новороденият Младенец, за Когото християните твърдят, че е Бог в човешка плът. Но дали това е просто „явяването“ на Бога в света? Дали това е просто началото на изкупителното дело на Христос?
Не! Това е много повече.
Рождество Христово е началото на новото човечество. В раждането на това Дете от Дева божествената природа на Бога се съединила с човешката природа и божествените енергии на Бога проникнали в самите дълбини на човешката природа.
Дълго време човечеството се затруднявало да следва Божиите предначертания. Бог ни дал Закон. Изпратил пророците. Но било необходимо още нещо, за да се изпълни божественият план. В Рая Адам и Ева били създадени по Божи образ и подобие и призовани да подчинят свободната си воля на Неговата воля. Те били изкушени и се провалили. Изборът им довел до доброволно отделяне от единението с Бога, на което те се радвали. За да изпълни плана Си за тях, Бог ги прогонил от Рая, облякъл ги в „кожи“ — смъртен, физически живот, обречен на тление. И в продължение на много поколения станало ясно, че човечеството не е в състояние само да преодолее това увредено състояние. Било нужно още нещо за неговото изцеление и за пълното проявление на Божия образ в човека.
Необходима била вътрешна промяна, възстановяване на единението с Бога, така че божествената енергия отново да потече в човешкото сърце, давайки му сили да преодолее страстите, наследени в този смъртен живот. Без това изцеление човечеството щяло да остане отделено от своя Създател.
Грехът не можел да се преодолее само с човешки усилия. Гордостта заразявала човечеството и колкото повече хората се опитвали да се спасят сами, толкова по-горделиви ставали, като поставяли себе си в центъра на творението. Те не можели да се смирят, за да приемат любовта на своя Създател.
Тук се разкрива значението на Въплъщението.
Въплъщението на Божия Син, Иисус Христос, не било просто начин да се изплати дълг, нито просто урок по добродетел. Бог дошъл, за да преобрази самата човешка природа. Човечеството се нуждаело от вътрешно изцеление. Като съединил божествената и човешката природа в Своето чудно раждане, Христос дал възможност цялото човечество да приеме божествената благодат, да придобие силата, необходима за укротяване на страстите на нашата паднала природа и да израсне в подобие на Бога — в подобие на Самия Христос.
Днес, благодарение на това преобразяващо събитие, всички хора могат да се съединят с Христос чрез:
• ново раждане в Кръщението
• приемане на Светия Дух в сърцето
• причастяване с Неговото Тяло и Кръв в светото Причастие
• живот, ръководен от духовници, ръкоположени от Него
• ученичество и сътрудничество с Неговия Дух
• и членство в Неговото Тяло — Църквата, събранието на вярващите.
Именно това трябва да празнуваме в тези празнични дни. То няма нищо общо с подаръците, Дядо Коледа или безкрайното консуматорство, което изпълва периода със суматоха и вълнение.
Вместо това нека размишляваме върху това велико събитие – как тази обнова е станала благословение за нас, как Светият Дух ни е дал възможност да се съединим отново с Христос и как чрез сътрудничество с Неговите божествени енергии сега Той живее в нас и ни подготвя за вечен живот с Бога и завръщане в Рая.
