Автор: Мелойски епископ Емилиан (Кутузис)
Превод: Пламена Вълчева
Днес сме се събрали, за да почетем Успението на Пресвета Богородица, Майката на нашия Бог. Реших да споделя с вас няколко основни неща, които всички ние трябва да знаем и с които трябва да сме запознати относно Единствената по рода си Богородица. Отците на Църквата казват, че нейната святост превишава светостта на всеки човек, живял някога на земята, че на небето Тя стои непосредствено след Светата Троица. Тя е втора по святост след Светата Троица. Разбира се, Светата Троица, нашият Бог е несътворен. Той е нашият Творец. Света Богородица е сътворена. Тя е част от творението.
Отците на Църквата обаче казват и нещо друго. Те казват, че цялото творение е било създадено заради света Богородица. Изглежда парадоксално и трудно за разбиране. Но действително, цялото творение е било създадено заради нашата Владичица Богородица. Защо? Защото Тя е „Мост, който превежда човеците от земята към небето” (Акатист на света Богородица). По какъв начин? За Бога не съществува време, Той знае какво се е случило в миналото и какво предстои да се случи. Бог е знаел, че най-съвършеното дело на ръцете Му – човеците – бидейки свободни, ще се отвърнат от Него. Ще се отделят от Него. Това именно направили Адам и Ева. Те успели да откъснат човешкото естество от Бога. Те ни отделили от Рая. Но Бог също така знаел, че Неговият Син трябва да стане човек, да умре, да възкръсне, да се възнесе на Небето, да възцари човешкото естество на Престола на Светата Троица, и да ни изпрати Светия Дух, Който да ни води и да ни направи способни да Му се уподобим. Да постигнем Божието подобие.
Ключът за осъществяването на всичко това била нашата Владичица Богородица. Колкото и да е парадоксално, от всички човеци само Тя била достойна да стане Божия Майка. Тя е най-съвършеният човек, създаден от Бога, и причината за цялото творение.
Ако не беше Тя, Божият Син нямаше да стане човек и да ни спаси, и понеже Бог не прави грешки, ако за нас не съществуваше възможност да се спасим, Той никога не би ни създал. Ето защо цялото творение, което служи на нас, човеците, би било лишено от смисъл без нашата Владичица Богородица, която изправи предназначението на живота ни, и то до степен, по-добра от преди. Защо по-добра от преди? Защото преди първородния грях, преди Адам и Ева да проявят непослушание към Бога, те се намирали в Рая, който съгласно Стария Завет бил красива градина. След (раждането на) Пресвета Богородица, въплъщението на нейния Син и последвалите събития, за които вече споменахме, нашето място не е в небесната градина, а в Божието царство. На самия Престол на Светата Троица. В Светия Дух. Затова Тя е ключът към нашето спасение. Ключът към вратата. Ключът към нейния Син. В това се състои значението на тази единствена по рода си Личност, която честваме тази вечер. Ролята на Пресвета Богородица в човечеството, в творението. Творението е било създадено, защото Бог е знаел, че Тя ще използва своите дарове. Ще използва свободата си, за да изрази доброволното си съгласие и да стане Майка на Бога, чрез Когото сега всички ние можем да се спасим.
Ето защо нейните икони се изобразяват на ключовите места във всеки православен храм. Образът ѝ е от дясната страна на Христос на иконостаса. Иконостасът е дървената или мраморна преграда, която отделя светия олтар от останалата част на храма. Когато заставам на царските двери, аз, (в качеството си на) духовник, символизирам Христос, Който се намира от лявата ми страна. А Пресвета Богородица е винаги от моята дясна страна, от дясната страна на Христос.
Образа ѝ откриваме и в светия олтар, на полусферичния купол над светия Престол. Това изображение се нарича „Ширшая небес”. Защо Пресвета Богородица е наречена „по-широка от небесата”? Защото е успяла да вмести в себе си невместимия Божи Син. Невместимия Бог. Този, Когото небесата не могат да вместят, прие образ на човек и нетварната Същност на Бога живя девет месеца в нейната утроба. Ограниченият ни ум не може в пълнота да проумее тези неща. Ние можем само да се удивяваме на Божия Промисъл за нас и на изключителната чистота, която Пресвета Богородица е трябвало да притежава, за да ѝ бъде поверена такава удивителна и необикновена мисия.
И още нещо. Изображението „Ширшая небес“ е разположено на най-високото място в олтара. Под него са изображенията на някои свети йерарси, тоест на светци епископи, като свети Василий Велики, свети Йоан Златоуст, свети Атанасий Велики, свети Кирил Александрийски и други; най-великите йерарси на нашата Църква са изобразени под „Ширшая небес”. Защо? Има два вида свещенство. «Η γενική» και «η ειδική» ιεροσύνη. Това приблизително се превежда като „всеобщо” и „специално” свещенство. Специално е свещенството, което духовниците получават при ръкоположението, но независимо дали сме ръкоположени, или не, всички ние притежаваме всеобщото свещенство, като участваме в качествата на Христос като Цар и Първосвещеник. И във всеобщото свещенство Пресвета Богородица заема първо място, като най-близкостоящата до Единствения Първосвещеник, нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Пресвета Богородица стои по-високо от всеки свещеник и епископ. Това е истинското призвание на нашето естество. Именно това е предназначението ни. Това е нашият образец за подражание. Едно петнадесетгодишно Момиче. Нашата Владичица Богородица. Подражавайки ѝ, ние можем да станем по-свети от най-светия епископ, живял някога на земята. Нека всички ние се удостоим с нейното застъпничество!
Проповед, произнесена на вечернята в Гръцкия православен храм „Успение на Пресвета Богородица”, Маунт Грават, Бризбейн, 14 август 2023 г.
