Автор: прот. Борис Старк
Източник: www.pravmir.ru
Превод: Пламена Вълчева
Строгата и скръбна тоналност на великопостните богослужения два пъти бива пронизвана от радостни лъчи светлина, като и двата пъти източникът на тази светлина е Пречистата Божия Майка.
Първия път ние прославяме Дева Мария и възпоменаваме събитието, което църковното песнопение нарича „спасения нашего Главизна”, тоест начало на нашето спасение. Възпоменаваме всесветлото Благовещение, при което младата, почти невръстна Девица, с трепет и вълнение приема дивните слова на архангела и със страх и боязън размишлява какво ще е това осенение.
Днес ние я прославяме като Пречиста Майка — Богородица. Прославяме тази, на която, по думите на пророка, „меч ще прониже душата“, въздаваме похвала на тази, която безмъжно е родила Спасителя на света и сама е станала застъпница за света пред своя Божествен Син.
Ако Той е пролял за спасението на света Своята Божествена кръв, то Пречистата Дева е проляла и продължава да пролива за този грешен свят своите сълзи — сълзите на Майка, осиновила при Кръста цялото човечество и побрала в сърцето Си всички хора — и грешници, и праведници.
Историческото основание на днешния празник е следното. През 626 г. столицата на Византия, Константинопол, се озовала под обсада от перси и скити. Опасността била смъртоносна. Жителите на града се събрали в храма „Света София”, за да отправят към Бога слъзни молитви за избавление. Константинополският патриарх Сергий в шествие обходил с иконата на Пресвета Богородица стените на града, а след това спуснал във водите на залива нейната дреха. Тогава, по думите на летописеца, „морето закипяло, вражеските кораби потънали и врагът се оттеглил от града“.
Впоследствие имало още няколко случая на чудесно избавление на Константинопол от нашественици по молитвите на Божията Майка. В памет на тези събития светата Църква установила празника „Похвала на Пресвета Богородица” и тъй като първото избавление на Цариград или Константинопол станало около петата седмица на Великия пост, този празник е установен в съботата на тази седмица.
На този ден в храмовете с особена тържественост се чете акатистът на Пресвета Богородица. Този акатист е първият, съставен за църковна употреба и послужил като образец за останалите акатисти, написани в чест на Пресвета Богородица, Господ или светиите и на различни църковни празници. Негов автор е Георги Пизидийски, дякон на Цариградската църква.
Днешният празник има не само историческо, но и по-широко значение.
На този ден, сред теготите на поста, ние отправяме взор към тази, която е Начало на нашето спасение, която е оръдие на Божествения промисъл за грешното човечество, която е Лествица, възвеждаща ни от земята към небето.
Ние често се обръщаме към Богородица в нашите горести и скърби и просим нейната подкрепа. След това ѝ благодарим за помощта, за застъпничеството, което ни е оказала пред Своя Син, Бог и Създател.
Днес нашите молитви са други! В тях няма никаква следа от корист… Ние не толкова просим, колкото отправяме похвала от цялото си любящо синовно сърце.
Днес нашата молитва към Богородица не е нито просителна, нито благодарствена, тя е славословна.
Днес ние възхваляваме тази, която се е удостоила с ангелско видение и е получила благата вест от архангела.
Днес ние възхваляваме тази, която първа се е поклонила във Витлеем на новородения Христос и Го е повила в пелени.
Днес ние възхваляваме тази, която Го е хранила от гръдта си, която е бдяла над Него през крехките години на детството Му и Го е охранявала от напасти и врагове.
Днес ние възхваляваме тази, която е отдала на човечеството най-скъпото, което имала — Своя Син — и е извървяла с Него пътя от витлеемската пещера до голготския Кръст.
Днес ние възхваляваме тази, която е осиновила всички нас на Голгота, която ни помага в живота и се застъпва за нас на небесата.
Днес ние възхваляваме тази, която в рождеството е запазила девството и не е изоставила света след успението си, а е с нас и до ден-днешен.
Днес ние я възпяваме и с едно сърце и с едни уста казваме:
Радвай се ти, чрез която ще изгрее радостта,
Радвай се ти, чрез която клетвата ще изчезне,
Радвай се ти, чрез която се обновява творението!
