Автор: архим. Плакида Дезей
Източник: johnsanidopoulos.com
Превод: Пламена Вълчева
Празникът Въведение Богородичен, който е почти в началото на четиридесетдневния Рождественски пост, е чудесно въведение в периода, в който се подготвяме да посрещнем Рождеството на нашия Господ и да видим в него ново въплъщение на Христос в яслите на нашите сърца. Защото именно това е благословението на Рождество Христово: Христос непрестанно и все повече се ражда в нас, Той непрестанно и все повече преобразява дълбините на сърцата ни, така че Неговото присъствие да стане видимо в цялото ни същество и в целия ни живот.
Дева Мария е била подготвена от Бога по превъзходен начин за мисията си на Божия майка. Още като дете тази, който е щяла да стане истински Ковчег на Завета, истинско място на Божието присъствие в света, е влязла в Храма; тя е влязла в сътворения от хората Храм, но е била предобраз и предвестие на последното живелище на Бога сред човеците, което е било неръкотворно и което е ознаменувало времето на Евангелието и времето, в което живеем.
Вероятно няма друг евангелски откъс, който така да подхожда на този празник, както откъса, който традиционно четем на всички празници на Божията майка — откъсът за Марта и Мария. В него безспорно се разказва за Мария, сестрата на Марта и Лазар, но понеже Църквата е избрала да се чете този откъс, ние сме уверени, че всичко в него се отнася за Божията майка. Тук тя е скрита зад образа на човек, който е бил като нея, който е носил същото име, като че зад завеса от мълчание. Защото това е най-добрият и единствен начин да се говори за нещо неизразимо.
Пресвета Богородица винаги е живяла незабележимо. В Евангелията това нейно невидимо присъствие продължава. В тях не се споменава почти нищо за нея. Само чрез образа на седящата в нозете на Господа Мария от Витания умът ни бива насочен към същността на тайната на Божията майка: към онова послушание, с което тя приема словото, чрез което Христос се въплъщава в нея. Нейният отговор на Божието слово прави възможна изумителната тайна на Въплъщението, Словото може да се роди сред нас.
През целия подготвителен период, за който ни напомня днешният празник, Богородица е седяла в нозете на Господа, тоест тя е трябвало да изучава, да усвоява, да се вглъбява в Писанията, в които е вложено очакването на израилския народ, копнежът му за идването на Месия. Тя възприема този копнеж, изживява го дълбоко с цялата нищета, характерна за душата ѝ, с нищетата на духа, която намира израз в нейната незабележимост; с онзи отказ от всякакво себеутвърждаване, с онова оттегляне, което я прави способна да възприеме словото и да се съгласи, и така да се подготви за върховния момент — за онова съгласие, което трябва да даде в деня на Благовещението.
В същото време този празник ни позволява да се доближим до тайната на Богородица, да участваме в нея и по този начин да се подготвим заедно с Богородица за Рождество Христово, за раждането на Христос. Ние трябва да направим онова, което тя е направила — да влезем в храма, в тази свещена пустиня на Писанията, откъсната от всички земни грижи и тревоги.
Разбира се, не е възможно е да не мислим за земните неща; трябва да се занимаваме и с тях в известна степен, в зависимост от задълженията ни и от положението, което заемаме в нашата общност. Но мисълта ни не бива да е неспокойна и тревожна. Тревогата, безпокойството, паниката пречат на онова вътрешно внимание, което ни подготвя за идването на Христос. Нашият деятелен живот не би възпрепятствал тогава, когато не става повод за безпокойство и тревога.
Всички наши мисли, всички наши вътрешни нагласи трябва да бъдат преобразени от вярата и доверието в Бога; това ще ни даде възможност да се заемем със задачите, на които трябва да отделим време, с неотложните ни дела, и ние ще можем ги изпълняваме, без да се тревожим, без да сме объркани, без те да всяват у нас смут, без да се превръщат в спънка за онова вътрешно внимание, което е толкова важно, което е същността на нашия монашески живот.
Нужно е да влезем в храма на нашето сърце по такъв начин, че то все повече да се преобразява в Господен храм. Влизането в храма на сърцето не е свързано единствено с това да се пазим от вътрешното безпокойство, а и с това — и оттук трябва да започнем — да страним от всичко, което събужда любопитството ни, което иска да ни изкуши, което ни внушава желанието да докоснем, видим, чуем и опитаме света отвън.
Нужно е да страня от всичко това, за да се съсредоточа върху вътрешното присъствие на Господа, върху онова движение на сърцето ми, което ме отвежда при Този, Който е в неговите дълбини, защото Светият Дух Го е поселил там. И Който ще си тръгне от нас, ако се занимаваме твърде много с външния свят.
През този подготвителен период преди Рождество Христово постът е важен; той, разбира се, не трябва да бъде самоцел, а да насърчава тялото ни и цялото ни същество да участват в това вътрешно разположение, което е същественото.
В тези благословени дни нека бъдем внимателни, когато влизаме в храма на сърцето си, в тази свещена пустиня, която, бих казал, е откъсната от всичко намиращо се в света в лошия смисъл на думата. Така ние действително ще бъдем напътствани от вътрешната светлина на Господа, за да се срещнем с Него в празника на Рождество Христово. „В Твоята светлина ние виждаме светлина“ (Пс. 35: 10).
Нему да бъде слава, заедно с безначалния Му Отец и със Светия Дух, сега, и винаги, и във вечни векове. Амин.
