Автор: прот. Андрей Чиженко
Източник: www.vichuga-voskr.cerkov.ru
Превод: Пламена Вълчева
Нашият Господ Иисус Христос се възнася. Възнася се заради нас. И за нас. И ни проправя пътя към небето, към рая, към царството небесно.
Спасителят е съизволил навеки да се съедини с човешката природа. В Самия Себе Си Той е възнесъл човешката природа по-високо от небесата — до Божия престол. И я е поставил не отляво, а отдясно на Престола. Каква чест за нас, човеците! Колко неизмеримо дълбока е Божията любов! Творението, което е съгрешило, което е извратило своята природа чрез греха, което е попаднало под властта на смъртта и дявола, милосърдният Бог освобождава от тази смърт, от властта на сатаната, от греха и подобно на величайша драгоценност го възнася до Божия престол — до върха на светостта. И по този начин сякаш казва на всички нас: „Аз ви очаквам. Очаквам ви с отворени обятия на небето. Проправил съм ви пътя към небето. Вървете след Мен и елате при Мен”.
Интересно е, че когато срещнем нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос (а това обезателно ще се случи с всеки от нас), Той ще бъде Човек, т.е. ще изглежда точно като нас.
Каква велика Божия милост! Господ е съизволил навеки да се съчетае с нашата природа и да стане наш сродник.
Как трябва да живеем? Да живеем на небето, да живеем, възнасяйки се на небето след нашия Господ Иисус Христос.
Моментът на физическото раждане и моментът на духовното раждане на човека (тайнството Кръщение) е излитане и полетът-възнесение на душата ни към духовния свят трябва да продължи през целия ни живот. Двете крила, на които летим, това са Божиите заповеди и тайнствата на Църквата.
Целият ни живот трябва да бъде възнесение.
Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
