Автор: свещ. Антоний Борисов
Източник: www.radiovera.ru
Превод: Пламена Вълчева
Змиите предизвикват панически страх у повечето хора. Със своя външен вид тези влечуги пораждат в нас антипатия и погнуса. И това се дължи не просто на чувството за опасност — на усещането, че змията може да ни ухапе (все пак в света съществуват немалко отровни животни). Незнайно защо дори и безобидните смокове излъчват заплаха, която ни кара да се чувстваме напрегнати. Най-вероятно причината за това въздействие на змиите върху човека се крие в началото на човешката история. Първите хора, Адам и Ева, не се бояли от никоя жива твар на земята — понеже всички те били Божии създания. Включително и змиите. Но станало така, че дяволът избрал за себе си именно образа на змията, за да се яви пред Ева и да я изкуши. Подмамена от увещанията на злия дух, първата жена вкусила от плодовете на дървото за познаване на добро и зло, а след това споделила тази греховна трапеза със своя съпруг — Адам. Първите хора били принудени да напуснат райската градина. А Господ проклел змията за това, че станала посредник в тяхното падение. Оттогава физиологията на това влечуго се променила, то се превърнало в отровно животно и станало символ на отровата на греха. В Библията нееднократно се споменава, че жителите на Близкия изток са страдали от ухапвания от змии.
В днешното четиво Христос споменава един такъв епизод — Той разказва на слушателите Си как множество змии нападнали иудеите по време на пътуването им през Синайската пустиня. Чрез пророк Моисей Господ изпратил на иудеите средство за спасение. Това било една медна змия — излято от мед изображение на влечуго, окачено на кръстообразен прът. Ухапаният от змия иудеин, щом с вяра в Бога погледнел медното изображение, не умирал и се изцелявал.
Христос неслучайно напомня на слушателите Си за медната змия. Чрез този образ Той говори пророчески за Своята собствена смърт. Подобно на медната змия, Той трябвало да се издигне, тоест да възлезе на кръста. Защо Спасителят сравнява Себе Си и мисията Си точно с този образ от дълбоката древност? Оказва се, че причината е следната. Медната змия по никакъв начин не се отличавала външно от своите живи посестрими. Спасителят Христос приел в пълнота човешкото естество. В медната змия нямало отрова, а в Спасителя нямало и няма никакъв грях. Видът на медната змия, макар и да избавял от смърт, бил по-скоро плашещ, отколкото вдъхновяващ за онези, които я гледали. Затова, когато нашествието на змиите преминало, иудеите унищожили медното изображение. Видът на разпнатия Христос изпълнил с ужас Майка Му и учениците. Но в образа на тази страшна смърт те видели знамение за великата победа на живота над смъртта. Иконографско изображение на разпятието днес присъства във всеки храм. Православните християни носят на гърдите си кръстче. За нас Христовият кръст не е амулет или талисман. Той служи едновременно като напомняне за великата Христова жертва и като молитвен образ, към който обръщаме поглед в трудни моменти, за да получим от Бога благодатна подкрепа в борбата с духовната отрова на греха.
