Родителската молитвата пробужда децата

1404 0
roditel

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм “Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм “Св. Атанасий“ – гр. Варна,
статията е публикувана в енорийско списание Амвон бр.2, 2019 г.

Веднъж една вярваща жена отишла за съвет при известен старец. Тя имала проблеми в общуването с детето си и водена от майчината си болка, го попитала: „Отче, кажете ми, кое е най-доброто, което мога да направя за детето си?”. А той я изслушал и казал: „Покажи ми коленете си.” По този начин ясно и недвусмислено ù посочил най-прекия път за спасение на душата на детето ù — делото на молитвата. Подобно на тази православна християнка, мнозина родители се обръщат към своите енорийски свещеници със същия въпрос, а именно — какво да сторят за децата си. Този проблем винаги е бил актуален и особено днес — сред бушуващите стихии на съвременния свят.

Повече от всякога, в условията на либерална демокрация, родителите са изправени пред изключителни трудности, произтичащи от свободата на нравите и общия упадък на морала, който като вирус е заразил всички сфери на битието. За съжаление родителите често изпадат в безизходица, докато трескаво търсят ползотворни духовни решения в тази крайно напрегната обстановка. Да бъдеш родител е истинско предизвикателство. А да си вярващ и да се стараеш да преподадеш заветите на светото Православие е тежък кръст за всеки, който се опитва да живее истински „во Христа”. Духът на днешното време е в пълно противоречие с учението на Спасителя, особено що се касае до деликатната област на семейния живот и възпитанието на децата. Преподаването на тайните на православната вяра е същински подвиг. Нещо повече — то се е превърнало в своеобразно мъченичество. Една част от родителите и по-скоро — от майките с особена ревност и дръзновение говорят, настояват, изискват от децата си да следват спасителния път на Църквата, а това не само не дава добри плодове, но дори и отблъсква подрастващите. И те постепенно се отдалечават от тихото пристанище на вярата. Много са случаите, при които децата не възприемат подобен подход и открито се противопоставят на заповедническия тон и менторското поведение. Това води до пряк конфликт с родителите. А резултатът е, че децата категорично отказват да посещават богослуженията, да четат утринните и вечерните молитви и въобще да възприемат каквато и да е проповед за православна вяра. Получава се обратен на търсения ефект, който нанася поражения както на семействата, така и на енориите. Подобни мерки биват обречени на пълен неуспех. А причината за това е, че родителят се вслушва в туптящия пулс на сърцето си, а не в тихия глас на разума си. Неговият провал е закодиран в прекалената ревност и несъобразената възпитателна активност. По този начин много млади души биват изгубени за дълго време или за постоянно за спасителното учение на Църквата.

Най-добрата рецепта в подобни случаи е дадена от светите отци и тя не е сложна — молитвата. Единствено тя може да промени реалността и да разчупи дори най-упорития стереотип на поведение на подрастващите. Бог, който е Всемогъщ и Всемилостив Баща, премъдро знае кога и как да се намеси, за да смегчи и обърне към Себе Си една душа. Особено ако тя е неукрепнала и се лута в своите търсения, още недоизградила ясно и стабилно личността си. Този, Който от камъните може да направи хлябове, може да осени всекиго и да заповяда на ангелите си за него да го пазят във всичките му пътища (вж. Пс. 90:11).

Един от съвременните гръцки духовници, старецът Епифаний Теодоропулос, обичал да повтаря на посетилите го родители: „Говорете на Бог за децата си, а не на тях за Бога!”. И наистина, необходимо е да се говори повече на Бог за детето, като същевременно се сее духовното семе върху крехката почва на душата му, за да бъде тя направлявана по пътя на благочестието. Добре е това да става внимателно и постепенно — в съзвучие с особеностите на всяка една душа и личност; дозирано и интелигентно.

Родителите могат да записват имената на децата си за споменаване на светата Литургия. По време на Проскомидията от просфората се отделя частица за всяко име, която впоследствие свещеникът поставя в светата Чаша. Може да се поръча и четиридесетница — споменаване на имена за здраве и спасение в продължение на четиридесет дни. В някои енорийски храмове ежеседмично се отслужват акатисти и молебни канони, по време на които се споменават имена за здраве. Родителите могат да дарят на храма вино, брашно и елей като безкръвен оброк за здравето и изцеление на децата си. По възможност се отслужва петохлебие и се раздава милостиня за изпросване на Божията помощ.

Но най-важно е личното молитвено дръзновение на родителя. Той трябва не просто да моли Бога, а да изпросва със съкрушен дух и ридаещо сърце здраве и вразумление за своето чедо. Застанал на колене, в уединение, пред домашния иконостас, встрани от стихиите на света, да постоянства в молитвения подвиг. Колкото се може по-често да чете молебена или акатиста на св. великомъченик Пантелеймон и акатиста на Божията Майка за възпитание на децата.

Кой друг освен нашия Небесен Отец и майката на всички християни — Пресвета Богородица могат да разберат болката и страданието на родителите. Особено ако те редовно се изповядват и причастяват с драгоценното Тяло и Кръв на нашия Господ Иисус Христос и се ползват от тайнствата на Църквата. Казано е: Сърце съкрушено и смирено, Ти, Боже, не ще презреш! (Пс. 50:19). И това се отнася както за родителите, така и за този, който е плът от плътта, кръв от кръвта, дух от духа на молещия се.

Майката на св. Аврелий Августин, блажената Моника, се молила в продължение на девет години за обръщането на своя син. И нейните сълзи и молитви стигнали до престола на безсмъртния Цар и отклонили сина ù от пътя на греха. Господ го просветил да се потопи в банята на светото Кръщение, да Го последва, за да се превърне след време в един от духовните стълбове на Църквата.

Нека всеки родител се насочи към молитвата и повери детето си на Бога; да предстои молитвено пред престола на Всемилостивия Небесен Отец и да изпросва от Него мир, здраве, спасение и благословение за своето дете. Амин!