ТЪРЖЕСТВЕНО СЛОВО ЗА ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО

19 0

Автор: архим. Захария Захару

Превод: Константин Константинов

„Днес (Богоотроковицата) се въвежда в дома Господен, като въвежда със себе си благодатта, която е от Божествения Дух“

Днешният празник е велик, а свещеното послание, което отправя към Божия народ, има изключително дълбок смисъл. Той възвестява великата тайна на благочестието и обобщава духовното предание на непорочната Църква.

Днес Пресветата Дева се въвежда в Светая Светих, за да застане пред Бога на своите отци. Това нейно предстояние ще открие спасителната благодат за човеците и ще разпростре благословението на Твореца върху цялото творение. То ще достигне своя връх в човешкото предстояние пред Бога.

В безкрайния ход на вековете Синът и Словото Божие, съвечен на Отца, поглеждал към земята, за да намери човека, който копнее за Бога и има сърце, достойно да Го приеме. И когато го намерил в лицето на дъщерята на Йоаким, потомката на Давид, Той разтворил небесата и слязъл на земята. Приготвил дивната Мария за Свое обиталище — съсъд на небесните добродетели и Майка на обновеното човечество чрез Своето въплъщение.

Но какво представлява това вдъхновено предстояние на Девата, което довело до нейното най-висше избраничество — да роди Бога като Човек сред човеците, или, по-точно, да стане възможно Сам Бог да бъде животът на човеците — нетленен и вечен живот?

От преданието на светите отци научаваме, че Пресветата Дева, върховният плод на светостта на Закона и пророците, била посветена на Господния храм още от най-ранна възраст. Тя била въведена в светилището, за да пребивава там свята и непорочна, достойна и готова за въплъщението на Божия Син за спасението на човеците.

Светата Дева имала необикновена любов към Бога и Неговото слово. Тя не се отделяла от молитвата и непрестанно се упражнявала в четенето на Божествените Писания.

Според преданието един ден прочела в книгата на пророк Исаия пророчеството за Христа и Неговата Майка: „Ето, Девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“. Тогава вярата на Девата просветила ума ѝ, а Божествената любов разпалила душата ѝ. Всички нейни помисли и цялото ѝ същество се съсредоточили в дълбините на сърцето ѝ. И оттам се издигнала силна молба към Бога на нейните отци. Тя се молела с неописуема ревност да се приближи до Майката на Емануил, да я види и да стане нейна рабиня. Но в пламъка на тази смирена молитва се извършило най-великото събитие в духовния свят. Девата предварително изпълнила закона, който щял да бъде даден от нейния Син: „Който смирява себе си, ще бъде въздигнат“.

Нейното смирено предстояние подготвило и привлякло идването на нейния Син. И в пламенността на тази непрестанна молитва ѝ се явил Архангел Гавриил и ѝ казал: „Ти няма да бъдеш рабиня на Майката на Емануил, а самата ти ще станеш Негова Майка. Радвай се, благодатна Мария, Господ е с Тебе! Благословена си ти между жените“.

Светата Дева поискала да стане рабиня на Майката на Господа, а сама станала Негова Майка.

„Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си“ и „Силният ми стори велико нещо“.

И така, какво е онова, което направило предстоянието на Божията Майка толкова богоугодно, толкова благословено и толкова дивно? Предстояние, което започнало в Светая Светих и продължило през целия ѝ живот.

В един от псалмите на пророк Давид, в песента за Възлюбения, четем: „Застана царица Теб отдясно в офирско злато… нейната дреха е със злато везана; в изпъстрена дреха я довеждат при Царя… “, „Всичката слава на царската дъщеря е вътре“, „след нея водят при Тебе девици“.

Предстоянието на Божията Майка е било и остава царствено. Тя произхожда от рода на пророк и цар Давид. По природа е рабиня Господня, но същевременно е Царица чрез участието си в славата на Своя Син — Царя на царете, Чийто престол пребъдва во веки и на Чието царство не ще има край.

Славата и красотата на предстоянието на Божията Майка, както казва псалмопевецът, са вътрешни, тоест сърдечни. Сърдечни, затова и смирени. Смирени, затова и изпълнени с всяка добродетел. Изпълнени с добродетели, затова и съвършени.

Пресвета Богородица пазела всички добродетели и съвършенства в сърцето си. Нейното смирение скривало славата ѝ в съкровените дълбини на нейното същество. В служението си на Господа тя Му принесла всички чувства на собственото си недостойнство. „Той милостно погледна унизеността на рабинята Си.“

А Господ, Който е Самото съвършено смирение, обича смирените и ги обдарява със Своята благодат. Защото те предоставят цялото пространство на сърцето си, за да се възцари в него Неговият Дух.

Съкровеният човек на сърцето е драгоценен пред Господа. Именно към него непрестанно се насочва Божият поглед.

Светата Дева, достигнала съвършенство в смирението, се удостоила да стане съвършено обиталище на Своя кротък и смирен Син и да бъде въздигната до несравнима слава, по-висока дори от славата на Ангелите.

Смиреното предстояние на Божията Майка било също така чисто и свято, достойно за благодатта, която привлякло. Чистотата на Пресветата Дева никога не била помрачена — нито в духа, нито в помислите. Сърцето ѝ никога не се разделило с нищо друго, а останало изцяло предадено на Бога, Който ревностно я обикнал.

Тя трябвало да има свят и праведен обручник, но единствено за да бъде той защитник и свидетел на нейната непорочност. Така светото ѝ девство нямало да изглежда като осъждане или презрение към законния брак, а напротив — чрез него самият брак да бъде благословен.

Съвършеното и безукорно пазене на ума и сърцето ѝ я въздигнало до блаженото единение с нейния Син и я утвърдило завинаги от Неговата десница. Предстоянието ѝ било съвършено и в послушанието.

Отговорът ѝ на възвишения призив, отправен към нея от Бога, за да се изпълни предвечният Му промисъл, е наистина достоен за възхищение: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти“.

Чрез своето послушание тя се откъснала от всичко тварно, приела в себе си великата и съвършена воля на Троичния Бог и станала несравнимата и най-изключителна съработница на Своя Син в желаното от Него дело за спасението на света.

Съвършеното и свято предстояние на Божията Майка продължило през целия ѝ живот.

При раждането на Своя Син, чрез мълчанието си и доверието си в Божия промисъл, тя заставила небето да проговори и да я защити от злонамерените подозрения.

В началото на общественото служение на Господа, на сватбата в Кана Галилейска, съвършеното предаване на Божията Майка на Неговата воля ускорило настъпването на Неговия час и разкриването на Неговата слава.

По време на проповедта на Христос Пресвета Богородица дала най-добрия пример за послушание, като пазела в сърцето си всички слова на Неговия живот.

До Кръста, въпреки меча на болката, пронизващ душата ѝ, Божията Майка стояла с благоговейно достойнство и мир.

Светлината на любовта, която носела в сърцето си, ѝ давала сили, докато всички останали присъстващи, неспособни да понесат гледката на страшните събития, се биели в гърдите и се оттегляли.

Същото непоколебимо предстояние Божията Майка запазила и сред новосъздадената Църква след Възкресението на Своя Син, като утешавала и укрепявала учениците.

И, разбира се, след славното си Успение нейното спасително предстояние става още по-осезаемо и неизмеримо по-силно, защото тя се застъпва за християнския род до края на вековете.

Отново чуваме думите на свещения псалмопевец: „след нея водят при Тебе девици”. Множество девствени души следват Светата Дева в нейното прославено предстояние. Това са духовно девствени души, защото „плътта не ползва нищо“. Това са души, които подражават на нейните добродетели и притежават вътрешна красота.

Тези души се украсяват отвътре. Молят се в тайната на сърцето си и се трудят не за човешка слава, а за Божията. Цялата им слава е вътрешна.

Те привличат благодатта на Господа. Не заспиват пред лицето на Вечния Жених, а влизат в славата на Неговото присъствие и в неизречимата радост на Неговото спасение.

В наши дни, когато хората живеят повърхностно, извън сърцето си, извън самите себе си, днешният празник ни отправя едно безценно послание: Да се върнем към себе си, да открием сърцето си. Оттам да застанем пред Бога и оттам да Му проговорим. Тогава Той непременно ще обърне поглед към нас. Ще се изпълнят думите на псалмопевеца: „Пристъпи човек и дълбоко е сърцето (му)“ (превод от църковнославянски език: Петко Т. Хинов — бел.ред.).

И Бог ще ни приеме така, както е приел блудния син, и ще ни облече в славата на жертвата.

Когато се върнем към себе си и влезем в сърцето си, с благоговейна изненада ще открием, че Божието царство е вътре в нас. Тогава ще се научим да не пропиляваме времето на живота си във външни дела, а да възпитаваме и развиваме вътрешни разположения, които не наскърбяват Светия Дух. Да не ставаме роби на външните, телесни блага. Да се грижим за невидимото и вечното. Да насочваме стремежа си към онова, което е истинският и неизменен дял на нашата душа. Именно тези неща изграждат вътрешната слава и красота, която остава завинаги в душата и я съпътства при възхождането ѝ към небесата.

Затова Господ ни наставлява да не се грижим единствено за външната чистота на чашата, а за вътрешната чистота на съкровения човек на сърцето — за нетленното украшение на кроткия и тих дух, което е скъпоценно пред Бога.

Точно това е смисълът на днешния празник.

Светата Дева живеела изцяло в своето сърце. Там тя осъществявала своето освещаване в страх Божи.

Благодарение на необятността на сърцето си тя прегръщала небето и земята още като съвсем млада девойка.

Но и всички светии, следвайки образеца на Божията Майка Мария, очиствали и облагородявали сърцата си през целия земен път на своя живот.

Грижата за сърцето е заповед, дадена на всеки християнин.

Господ ни предупреждава, че от сърцето излизат лукави помисли, но същевременно в него се раждат и богоугодни мисли, и разположение към любов. Затова Той призовава учениците Си да бъдат внимателни: „Бъдете будни и се молете!“.

Но за да бъде сърцето будно, умът трябва да слезе в неговото обиталище и да се съедини с него.

Пред входовете на сърцето трябва да застане като меч, който отблъсква враговете, всечестното и величествено име на Господа Иисуса Христа. То оживотворява Неговото присъствие и извършва спасението.

В сърцето си човек притежава и най-топлото чувство — най-пламенната любов към Всемогъщия и превъзхождащия всичко Бог Иисус.

Там, в дълбините на сърцето, любовта към Бога нараства от една пълнота към все по-голяма пълнота.

Ето защо най-голямото Божие благословение за човека е да отвори сърцето си.

Светиите свидетелстват, че онзи, който е влязъл в този тайнствен брачен чертог, несъмнено е изпитал неизказано удивление пред тайната на битието. Ако не влезем в собственото си сърце, ако не открием истинската си природа и вътрешния човек в себе си, никога няма да постигнем пълнотата на своя живот. Никъде няма да намерим истински покой и мир.

Пресветата Дева била въведена в Светая Светих, а вярващият християнин се подвизава, за да открие своето сърце и да влезе в това свято място. Там той трябва да събере всички сили на своето същество и да изпълнява светите заповеди — да обича Бога от цялото си сърце, от целия си ум и с всичката си сила, а целия човешки род — както самия себе си.

Тогава той се уподобява на Божия Син и Син на Девата. Тогава достига своето съвършенство.

Цялото Свещено Писание — както Старият, така и Новият Завет — говори за човешкото сърце. Сам Господ ублажава чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

Апостолското четиво за днешния празник говори за богослужението в Стария Завет, което имало за цел да помогне на Божия народ да застане в присъствието на Бога. Всичко, което се извършвало тогава, било сянка на бъдещите блага.

Този откъс се чете в чест на празника Въведение Богородично, защото Дева Мария била именно Онази, Която в най-пълна степен и най-дълбоко влязла в Божието присъствие — в Светая Светих. Тя станала вместилище на Невместимия, Онази, в Чиято утроба се вместил Невместимият от цялото творение.

Но Бог е определил за всеки човек призванието да влезе в Неговото очистващо, просвещаващо, освещаващо и спасяващо присъствие. Затова е създал в гърдите му сърце, способно да познае и да обикне своя Създател. От тази любов зависи вечният живот.

Като се грижим всеки ден за благолепието и красотата на своето предстояние пред Господа на Силите, ще укрепваме във вътрешния човек. Божественият страх ще нараства. Надеждата за вечен живот ще оживява, а слънцето на любовта ще изгрее и в нас, правейки ни познати на вечния Съдия и достойни да бъдем въведени във вечната слава на Отца и Сина и Светия Дух след Царицата на небето, Преблагословената Богородица, заедно с всички светии от всички векове.

Амин.