Автор: йеродякон Висарион (Иугулеску)
Източник: www.pravoslavie.ru
Превод: Пламена Вълчева
Адам и разбойниците
Вече са изминали почти две хиляди години от времето, когато нашият Господ Иисус Христос разказал притчата за човека, попаднал на разбойници. Но и в наши дни много хора или са попадали, или продължават да попадат на разбойници — не само телесни, но и духовни. Често хората не разбират смисъла на това място в светото Евангелие. Те биват заблудени от безразличието на свещеника, който минал покрай лежащия, изпонаранен, полужив човек. Мнозина казват, че ако дори един свещеник не е проявил съжаление към нещастника, тогава какво да очакваме от другите хора? Евангелието обаче не говори за немилосърдния свещеник, а градовете, които споменава — Йерусалим и Йерихон — не са земни градове. Тук е вложен съвсем друг смисъл, който аз, с Божията помощ, ще се опитам да ви покажа.
Човекът, попаднал на разбойници, е Адам, но също така и целият човешки род. Йерусалим — това е раят, вечното щастие и радост, а Йерихон — земният, материалният свят. Тук Йерусалим означава възхождане, издигане, а Йерихон — спускане надолу, падение. Така, поради своето непослушание Адам бил изгонен от мястото, където царяло вечно щастие и радост, и попаднал в този свят, в земния живот, при разбойниците, а кои, ако не демоните на ада, са били тези разбойници? Те ограбили Адам и му отнели състоянието на радост и щастие, в което той пребивавал в рая. И не се задоволили само с това, а причинили на Адам рани и го осакатили — а това означава, че го хвърлили в бездна от тежки грехове, защото както раната причинява болка на тялото, така и грехът наранява човешката душа.
Свещеникът, който минал покрай изпонаранения човек и не проявил никакво съжаление към този нещастник, е свещеник на стария, по-рано действащ закон, свещеник на Стария Завет, който не можел да помогне на човека — не можел да го спаси, защото нямал в себе си Божия дар на милостта. Ето защо не можем да го наречем свещеник в пълния смисъл на тази дума, защото милостта и истината, донесени ни от Господ Иисус Христос, тепърва предстояло да се явят. Моисей, Аарон и юдейските първосвещеници не можели да спасят света от робството на разбойниците — демоните на ада. Левитът, който минал оттам след свещеника и който постъпил по същия начин — оставил пострадалия да лежи на това място — бил пророк от Стария Завет, който не можел да помогне на човека, тоест да го спаси.
Задължението на православния свещеник
Но ето, че до мястото, където лежал човекът, се приближил един самарянин, който по онова време бил на пътуване (тук „пътуване“ означава „мисия, мисионерска дейност“). И когато видял този изпонаранен човек, той се смилил, превързал раните му, като излял върху тях елей и вино, след което го качил на добичето си и го откарал в странноприемницата. Там предал този човек на съдържателя и като му заплатил два динария, му казал: „Погрижи се за него; и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя“ (Лук. 10:35). Кой всъщност е този милостив самарянин?
Днешните християни все още не са опитали, а и не желаят да опитат лечебното учение на нашата Църква. След почти две хиляди години най-висшата жертва, която Синът Божи принесе на Голгота за целия човешки род, остава все още неразбираема и неясна. Човечеството все още се намира под властта на груби животински инстинкти, на тщеславие, на безплодни и престъпни намерения. Безкрайна е върволицата от човешки беди и нещастия поради отстъплението на човека от учението на Църквата, от небесното учение на Сина Божи. И тъй, кой трябва да бъде първи в това да учи света, да го просвещава, да го убеждава да се надигне от калта и нечистотата? Не трябва ли това да бъдат свещениците? Чуйте какво казва пророк Малахия: „Защото устата на свещеника трябва да пазят знание, и закона търсят от устата му, защото той е вестител на Господа Саваота“ (Мал. 2:7). Чувате ли какъв велик дар е свещенството? Забележете — свещеникът е наречен вестител, Божи ангел. След Своето възкресение нашият Господ се явил на апостолите и първата заповед, която дал на Своите ученици, била: „Идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден“ (Марк. 16:15–16). Обърнете внимание, че първата заповед не е била да се правят чудеса, а да се проповядва на света, защото поради незнание се вършат множество тежки и ужасни грехове — грехове, които отдалечават човека от Бога.
Според свещените канони от свещеник, който не проповядва, трябва да се отнеме дарът на благодатта и този свещеник трябва да бъде лишен от сан. Виждате ли какво сурово наказание са постановили светите отци! И тъй, както свещениците не трябва да застават пред олтара, за да показват своите знания, своя глас или своето облачение, така те не трябва да се опитват да доказват, че умствените им способности са по-големи от тези на другите свещеници, а трябва да изпълняват своята особена мисия, онова поръчение, което им е дал нашият Господ Иисус Христос — да слушат словото Му и да го проповядват, да учат хората на това слово.
Не очаквайте награда в този живот
От тази притча на нашия Господ Иисус Христос можем да извлечем множество духовни поуки, които ни учат как да съчетаваме милосърдието с любовта, защото без тях няма спасение. Всеки от нас среща хора, които са духовно и телесно изпонаранени, осакатени или смазани. И ние сме длъжни да им подадем ръка, за да ги спасим. Трябва дълбоко в себе си да осъзнаем, че най-ужасните болести са духовните. Душата се поврежда и страда повече от всичко! И нашето задължение е да проявяваме милосърдие и състрадание към всички тези угнетени хора, така че, изпълнени с любов, да ги вземем на плещите си — дори и ако след като се възстановят, те отвърнат със зло на нашата доброта, както доста често се случва.
Така е бил възнаграден и Синът Божи — Добрият самарянин, Който дойде при нас по Своето велико милосърдие. Знаем как еврейският народ Го е възнаградил — Неговият народ, за когото Той извършил толкова много добри дела. Страданията Господни свидетелстват за това, което са Му сторили. Вместо да Го възлюбят и да Му благодарят за Неговите благодеяния, те Го разпънали между двама разбойници. Той изцелявал раните им, а те Му дали оцет с жлъчка вместо хляб и вино; бичували Го с камшик и Му нанесли рани. Мнозина от изцелените от ужасни страдания яростно крещели: „Разпни Го!“. Ето каква отплата получил Господ от тези неблагодарни хора.
Изпитване и изкушаване
Преди притчата в Евангелието се разказва как някой си законник се приближил до Иисус, за да Го изпита. Колко силно и повсеместно е разпространен в този свят грехът на изпитването и изкушаването! Има хора, които се интересуват само от това. Те искат да знаят какво има в дома ви, в гардероба ви или в хладилника ви, какво ядете, къде сте били, кого сте посещавали, откъде сте родом и какво смятате да правите. Нашият Господ Иисус Христос имал множество изкусители и съгледвачи, но всички те погинали и сега се намират в адската тъмница.
Скъпи братя в Христа, пазете се от този ужасен грях, защото от него произтичат други огромни и безчислени грехове. От него започват сблъсъци, кавги, съдебни преследвания и наказания, разногласия и раздори между съпрузите, смърт и ад. Неголемите грехове на изпитването и изкушаването водят след себе си множество ужасни грехове, от които човек трудно може да се избави.
