Автор: свещ. Ивайло Борисов
Съвсем наскоро в разговор с вярващ човек, в чиято добросъвестност не се съмнявам, от дума на дума незнайно как стана въпрос и за фюрера Адолф Хитлер.
Човекът сподели с мен мнението си, че по времето на Хитлер имало страхотно строителство, били направени такива аутобани, чието качество и до днес оставало ненадминато. Когато обаче понечих да вметна, че дори възможно най-грандиозното строителство в никакъв случай не може да се сравни със смъртта на милиони хора, той отговори, че не съм прав, защото Хитлер всъщност е бил инструмент в ръцете на Бога(?!).
Тъй като евреите предали и убили Божия Син, те били заслужили тежката си участ. И щом те доброволно са отпаднали от своето богоизбраничество, то фюрерът едва ли не бил изпълнил мисия, възложена му свише, да бъде справедлив техен наказател.
Струва ми се, че подобно схващане, колкото и да блазни с достъпната си очевидност и справедливост, е много подвеждащо и опасно.
Допускам, че поради вярата на Църквата в предопределението за въплъщението на Божия Син, пострадал за изкуплението ни, ние сме склонни да смятаме, че и други събития от историята на човечеството са неизбежни и предопределени. Но да не забравяме, че всеки човек носи отговорност за действията си.
Защото подобна парадигма може да те доведе до лукавото мнение да счетеш себе си за инструмент на Бога, чрез който Той въздава на другите. Ами представете си, че и самият Хитлер е смятал така и е бил воден от идеята (което не изключвам), че не върши грях, защото е предопределен да раздава правосъдие.
Ако Църквата смяташе, че евреите заслужават участта си, то БПЦ нямаше да взема активно участие по отношение на еврейския въпрос у нас през Втората световна война. Нямаше и да се изтъква ролята на духовници като екзарх Стефан и бъдещия патриарх Кирил за спасяването на българските евреи.
Представете си, че утре някой вземе да се помисли за пратеник на Бога, неносещ отговорност за постъпките си, и извърши поредното масово изтребление, ние трябва да го считаме за такъв, който върши Неговата работа ли? Пак казвам, смятам, че подобен подход е грешен и може да доведе до катастрофални поражения. Както за почувствалия се за призван, така и за неговите бъдещи жертви.
Никой не може да твърди, че със сигурност е наясно защо дадена общност или човек страдат, защо Бог е допуснал страданието да се доближи до тях. Всеки опит да се тълкува Божията воля ми се струва непремерен от морална гледна точка. Единственото, което можем да направим, е да състрадаваме на човека, а не да си обясняваме по човешки защо му се е случило това и онова. Още по-малко пък е редно да считаме, че неговото страдание е справедливо и че този, който го тормози, е Божи пратеник.
А че делото на Хитлер няма нищо общо с Бог, е видно от компенсаторното отношение на съвременните германци към чужденците, живеещи в страната им. В очите на немския народ (а и на всички народи) Холокоста стои като знак-предупреждение, че злото дреме у човека и трябва да внимаваме то да не се събуди.
Смятам, че само в светлината на доброто можем да говорим за някого като за инструмент на Бога. Ако някой извършва добро, наистина можем да кажем, че чрез него действа Бог. Който обаче извършва зло, е проводник на злото.
Човекът е създаден със свободна воля и носи отговорност за постъпките си. Доброто е от Бога, злото е от дявола. Човекът е този, които прави нравствен избор как да постъпи. Тръгнем ли да оправдаваме злото в или извън нас с някаква предварително зададена необходимост, то това няма да принесе никакъв добър плод. А нали така е казал и Спасителят: „По плодовете им ще ги познаете“ (Мат. 7:16)?
