Автор: свещ. Ивайло Борисов
Задаваме ли си въпросът: докъде могат да стигнат нечии претенции за изключителност и как това би се отразило на живота на другите?
Защото всяка претенция, че само и единствено ти заслужаваш правото на съществуване, може да доведе ситуацията с ближния ти до такава ескалация, че накрая да счетеш собствения си демонизъм за благословен от Бога.
И разбира се, това се отнася както до всяко „националистическо биене в гърдите“, така и до всеки вид самохвалство, готово да затрие другия в името на „правдата“.
През Втората световна война Фридрих Келнер (1970), немски политик и юрист, пише дневници, в които описва престъпленията на нацистите. [1]
Във въпросните дневници откриваме, че в началото на 1944 г. Хитлер излиза с обръщение към германския народ, в което между другото казва: „В нашата молитва, отправена към Господ Бог, ние няма да искаме от него победа като дар.[…] Той знае целта на нашата борба. Това е запазването на германския народ, създаден от самия него…“.
Представете си каква самонадеяност личи от тези слова, какво чувство за богоизбраничество.
Тези думи на фюрера са типичен пример за пропаганда, подменяща действителността с претенции за изключителност.
И въобще можем ли да си дадем сметка къде отива такава молитва, отправена уж към Небето?
Защото, когато молиш Бог да ти помогне да сразиш другите в името на твоята истина и си готов да пролееш кръвта им, ти всъщност не се молиш на християнския Бог, Който „толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Иоан. 3:16). В този момент ти стоиш не пред Праведния Съдия, а пред идол, приемащ нечестивото ти жертвоприношение.
Нека не се заблуждаваме, всеки народ или човек, който мечтае и моли Бог да му даде най-доброто, ала не така, както на всички останали, е изпаднал в прелест и лъжа.
Бог се противи на всяко фарисейство, считащо себе си за вид еталон. Достатъчно е да си припомним притчата за митаря и фарисея, разказана от Спасителя (Лук. 18: 9–14).
Във връзка с тази притча ми се ще да споменем и словата на големия християнски мислител от миналия век о. Александър Шмеман: фарисейската гордост „рано или късно се обръща в ненавист към този, който не е съгласен да признае моето величие, моето съвършенство“ [2].
Да се върнем отново на Хитлеровото обръщение, от което разбираме, че той говори за своя народ като за създаден от Бога.
Ако повярваме на тези думи, това би означавало, че останалите народи са едва ли не творение на дявола. Защото в обертоновете на горното твърдение можем да съзрем точно това. Съответно е доловима и една внушавана освободеност да се постъпва с тях, другите народи, съвсем безотговорно и безнаказано.
Всеки непредубеден читател ще разбере, че борбата на Хитлер не е била за запазване на народа му от чуждо посегателство (каквото внушение прави в това обръщение), а за поставяне на германския народ над другите, за тяхното подчинение под нацисткия пагон.
Мисля, че днес — 80 години по-късно — е редно да помним тези думи. Те могат да ни разкрият и истинското лице на политически събития от съвремието. Те са предупреждение и към нас.
Защото, ако си готов да смажеш другия в името на твоята изключителност, ако не признаваш свободата му да избира, ако го считаш за по-долно качество човек от теб, ти си стигнал твърде далеч в претенциите си за изключителност. И си поредният уподобил се не на Бога (каквото е призванието на всеки един човек), а на този, за когото в Св. Писание е казано, че открай време е човекоубиец (Иоан. 8:44).
Бележки:
[1] В началото на м. април 2024 г. Портал „Култура” публикува част от тях. Вж. Келнер, Ф. Дневници, www.kultura.bg, 3 април 2024 г.
[2] Шмеман, А. Неделни беседи и статии, С.: Комунитас, 2014, с. 128.
