Автор: свещ. Ивайло Борисов служи в църквата „Успение Богородично”
кв. „Обеля”, гр. София
Аз дойдох в името на Моя Отец,
и Ме не приемате;
но, ако друг дойде в свое име,
него ще приемете. (Иоан. 5:43)
Преди време млади момчета от Духовната семинария в София, увличащи се по църковното пеене и неговите продължители във времето — църковните певци, бяха решили да издирят гроба на наш известен протопсалт, починал едва преди 60 години. Уви, без успех [1].
Виждал съм гробовете на не един и двама наши духовници, които са допринесли немалко за духовния ръст на народа ни. Но техните гробове са най-обикновени, а местонахождението им не е обозначено по специален начин.
Защо ви казвам всичко това?
Съвсем наскоро бях на едно от софийските гробища и съвсем случайно попаднах на нещо, което ме накара да се замисля за народопсихологията ни. До една от гробните алеи бе поставена указателна табела, сочеща гроба на наша ясновидка (?!).
Нека помислим, щом някой е решил да постави въпросната указателна табела, насочваща мисълта и нозете на посетителите на гробищния парк към тази наша родна езотеричка (езотериката дели хората на избрани и обикновени!), значи същият този е решил, че отбелязва нещо важно. Нещо, с което трябва да се „гордеем“ и да помним.
Пак казвам, виждал съм както гробове на наши духовни водачи, така и такива на известни личности, но не съм запомнил към някои от тях да води табела. И стигам до извода, че тук говорим за някакъв особен култ на нашего брата към нездравата духовност.
Тази табела сякаш сочеше нещо важно относно разбирането ни за духовното по нашите географски ширини. Хората се интересуват от окултното: гледат хороскопи, четат „предсказанията“ на лица със способности, чийто източник обаче е твърде съмнителен.
Мненията на наши ясновидци и предсказвачи се считат за едва ли не глас Божи, а здравата духовност се пренебрегва. Истински духовното — това, към което зове светата Църква — ни се вижда мъчно за приемане. Но именно здравата духовност, вярата в Богочовека Иисус Христос (а не друга вяра) е родила личности като св. Иван Рилски, светите братя Кирил и Методий, отец Неофит Рилски и безброй истински, а не мними герои на духа.
Вероятно всеки ще открие различни причини за това една част от хората да странят от православната си вяра и да се интересуват от окултното. Доста често повтаряме, че за всичко е виновен комунизмът. Аз също считам, че до голяма степен въпросната политическа идеология е допринесла за разклащането устоите на вярата ни. Но пък и не мога да забравя ироничните думи на покойния наш писател Станислав Стратиев (актуални за тогава — Стратиев почива в началото на 21-вия век), че това, дето нямаме метро, е от робството.
Тъй де. Постиженията на науката народопсихология не са за пренебрегване. Има нещо по отношение на „веровия профил“ на сънародника ни, което е дълбоко вкоренено в него и което трябва да се опитаме да превъзмогнем с общи усилия. Защото тази склонност към нездравата духовност не само че е непривлекателна и лекомислена, но e и отдалечаваща ни от предназначението ни да се уподобяваме на нашия Tворец Бога. Дори само един човек от обкръжението ни да осъзнае това, не би било никак малко.
Бележки:
[1] Става дума за нашия църковен певец Иван Каиков.
