Автор: свещ. Ивайло Борисов служи в църквата „Успение Богородично”
кв. „Обеля”, гр. София
„[…] колкото и ценно да е земното творчество,
колкото и вълшебно-дивни да са човешките отношения —
те все пак блестят с красота само поради това,
че в тях вече започва вечността […]”
митр. Антоний Сурожки
Знаем, че светостта е нещо, което е присъщо и подхожда само на Бога, защото само Той е безгрешен и неопетнен. Когато говорим за някой човек или предмет, че са свети, трябва да разбираме, че те са посветени на Бога, че Му служат.
В този ред на мисли да си зададем въпроса: възможно ли е нещо, което по самата си природа не е религиозно в строгия смисъл на думата, да послужи на Бог? Мисля, че утвърдителният отговор на посочения въпрос няма да ни отдалечи от истината.
Влизали ли сте в старата трапезария на Бачковския манастир [1]? Ако сте имали удоволствието да го направите, знаете, че между стенописите, красящи трапезарията, е и композицията „Йесеево дърво“ (17 в.). Тук обаче има и образи на езически философи и мъдреци, живели преди Христа — Аристофан, Диоген, Сократ и пр. – които паралелно с израилските пророци сред евреите са подготвяли езическите народи за идването на Месията Христос [2].
Не ме разбирайте погрешно, но си мисля, че не само преди идването на Христос, но и след първото Му пришествие някои хора, които не бихме могли да присъединим към „професионалната сфера“ на вярата, са насочвали и насочват погледите на другите към Богочовека.
В едно свое стихотворение големият поет с трагична съдба от миналия век Осип Манделщам говори за майстор художник, който рисува върху порцелан и разстила „боите по твърдта кристална,/ съзнал минутната си сила,/ забравил за смъртта печална“[3].
Творчеството е присъщо на човешката природа. Посредством него човекът търси да излее чувствата, настроенията и мислите си, като същевременно има възможността да се докосне до иначе скрита тайна. В човешкото творчество, когато то е вдъхновено от Бога, има елемент на безсмъртие.
Разбира се, настоящият кратък текст по никакъв начин не оспорва неповторимия характер на иконите — тези свети изображения, които са плод на аскетичното съзерцание на опитни зографи.
Тук поместваме три примера, при които сякаш имаме пробив на святото в областта на светската живопис.
Използваното в материала словосъчетание „светска живопис“ има условен характер — все пак в два от посочените три примера говорим за християнски религиозни картини, — разграничаващ го от традиционната православна икона.
Изобразителното изкуство влияе изключително силно върху нашия разум и нашите чувства. Досегът ни с него се извършва на едно непосредствено ниво. Например, за да се запознаем с една картина, ни е нужно съвсем кратко време. Нещо, което например отличава изобразителното изкуство от музикалното, разгръщащо се във времето.
За един художник, казваме, че е майстор, когато умее да запечата непреходното. Да умееш да изобразяваш само видимото от всички, е техника, за която също е нужно умение, но подобно произведение, съгласете се, е далеч от целите на истинското изкуство. Истинският художник може да крачи по земята, но изкуството му не бива да го прави.
Фаюмските портрети
Това са погребални портрети, рисувани в Египет върху дърво (свързани с Фаюмския залив) през първите векове от новата ера, открити през 19 в.
Тези предвестници на иконописта са били поставяни върху саркофазите и мумифицираните тела на починалите [4].
Ако погледнем очите на изобразяваните, ще видим, че това не са очи на хора, преминали в небитието. Те по-скоро свидетелстват за живота в перспективата на неговото безсмъртие.
Тициан „Динарият на кесаря“
Въпросната картина на ренесансовия художник Тициан, наричан Божествения, е рисувана ок. 1515 г. и е истински шедьовър. Намира се в Дрезденската картинна галерия.
През 60-те години на 19 в. посетилият галерията писател Достоевски дълго стоял пред силно впечатлилата го картина на Тициан. (Съществува мнение, че тази картина е повлияла писателя за създаването на главата „Великият инквизитор“, част от романа му „Братя Карамазови“ [5]).
В Тициановата картина съзерцаваме лика на Христос, изобразен едновременно крайно смирен и величествен. Умелото съчетание на цветовете предава по неповторим начин контраста между излъчващото сияние лице на Иисус и тъмния лик на гледащия да Го улови на думи фарисей (срв. Мат. 22:15-22).
Михай Мункачи „Христос пред Пилат“
Мункачи е унгарски академичен художник, живял през 19 в. Между произведенията му е религиозната картина, наречена „Христос пред Пилат“ (1881). При нея отново виждаме контраст — светостта, спокойствието и величието на Богочовека са сякаш „обгърнати“ от гневливост и възбудимост, видими в образите на предаващите Го на римския управител Пилат Понтийски израилски стареи и книжници.
Покойният професор д-р архимандрит Павел Стефанов (†2012), известен с енциклопедичните си познания, отбелязва, че когато е бил на екскурзия в Унгария през 1970 г., картината на Михай Мункачи силно го е впечатлила. И не само това — тя повлиява върху избора му да бъде вярващ. „Ако мога да говоря за религиозно „обръщане“ — пише о. Павел — за мен то стана в момента, когато видях тази картина.“ [6]
Считам, че въпросните произведения на изобразителното изкуство са свидетелства не от този свят, в тях наистина личи духовният елемент. Това ни дава увереността, че Духът на Бога може да докосва човешкото сърце по различни начини. Стига да не скриваме хоризонта пред него с покрова на предубедеността.
Бележки:
[1]Вж.https://www.bachkovskimanastir.com/bg/cms/%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F
[2] Срв. Дуйчев, И. Древноезически мислители и писатели в старата българска живопис. С., 1978.
[3] Стихотворението „Върху небесната глазура“ (1909), превод: Кирил Кадийски.
[4] Вж. Марченко, Д. Фаюмските портрети или иконата до иконописта, www.zadrugata.com, 25.09.2017 г.
[5] Срв. Медведев, А. А. „Динарий кесаря“ Тициана и „Великий инквизитор“ Ф. М. Достоевского: проблема христианского искусства// Соловьевские исследования. 2011. Вып. 3(31). с. 79-90.
[6] Архимандрит проф. Павел Стефанов. Автобиографични бележки. Шумен, 2019, с. 61.
