Автор: свещ. Ивайло Борисов служи в църквата „Успение Богородично”
кв. „Обеля”, гр. София
Горното определение по отношение творчеството на гениалния мелодик от Катания Белини не е мое, а на покойния руски диригент Евгений Колобов. Той счита Винченцо Белини за неземен, оставил божествена музика. Белини — твърди проникновено Колобов — не можеше да живее сред хората; те не разбираха какво прави. Ангелите го свалиха на земята; той поживя тук тридесет и четири години и каза: „Достатъчно — върнете ме горе“. (Между другото, на надгробния му паметник в църквата в Катания е изобразено точно това: въздигането от ангели на душата на Белини). Всеки, който е слушал някои от произведенията на талантливия сицилианец, би се съгласил с думите на руския диригент. Белиниевите мелодии са пропити с чувство и лиризъм, които затрогват слушателите им.
Винченцо Белини се ражда на 3 ноември 1801 г. — точно преди 225 години — в сицилианския град Катания в семейството на музикант. Още от малък Винченцо проявява музикалните си заложби. По-късно учи в Неаполитанската консерватория „Сан Себастиано“ при известния композитор Цингарели. Първата му оперна творба „Аделсон и Салвини” (1825) му донася голям успех. Белини е автор на общо 11 опери (число, което никак не е голямо спрямо броя оперни творби на неговите именити съвременници Росини и Доницети). На премиерите на оперите му са участвали прочути певци, като тенора Джовани Рубини, баритона Антонио Тамбурини и сопраното Джудита Паста.
Неговите оперни постановки са били съзвучни на италианското националосвободително движение в Италия и са съпровождани от политически демонстрации. Например в операта „Норма” (1831), която е „най-ценното, най-завършеното и с най-висока художествена стойност оперно произведение” (Сагаев:1983) на Белини, сюжетната линия е свързана с борбата на поробените друиди с римляните. Това въодушевява италианците в борбата им за свобода. Мелодиите от произведенията на Белини са били тананикани по италианските улици не само от редовните театрални посетители, но и от занаятчии, работници и деца.
През 1833 г. Белини заминава за Лондон, където дирижира с успех оперите си. През следващата година отива в Париж. За италианския оперен театър в Париж Белини пише последното си произведение — операта „Пуритани”(1835), за чиято премиера чудесен отзив дава самият Росини. Намиращите се по това време в Париж композитори Майербер, Лист и особено Шопен високо ценят таланта на италианския си колега и му предсказват голямо бъдеще. Но внезапната смърт преждевременно съкращава живота на композитора. Белини умира на 24 септември 1835 г. в Париж на 34-годишна възраст. След смъртта на композитора тленните му останки са погребани в парижкото гробище Пер Лашез. Четири десетилетия по-късно прахът му е преместен в катедралата в родния му град Катания. Оперният театър в родното му място носи неговото име.
Наред с оперната си музика Белини е написал шест симфонии, концерт за обой с оркестър, духовна музика и романси.
Духовната музика на Белини включва 3 меси, Магнификат, Салве Регина, Тантум ерго, Те Деум и др. Духовните си творби Белини създава през студентските си години, т.е. писани са преди 1825 г.
В историята на музикалното изкуство „Моцарт от Катания” е влязъл като прочут майстор на стила белканто, което в превод от италиански означава красиво пеене. Известно е, че Италия е родина на прекрасна и мелодична музика (видно дори и от напевността на италианския език). Неслучайно върху гърба на един от златните медали, пуснати още приживе в чест на Белини, пише: „Творец на италиански мелодии”.
Един от големите германски поети на 19. в. Хайне, който познавал лично Белини, описва италианския композитор като висок, строен, грациозен и винаги изискано облечен; той имал високо благородно чело, светлосини очи, красиво оформен нос и закръглена брадичка. Хайне свидетелства, че композиторът бил добър и благороден по природа, с чиста душа.
Композитори като Верди, Вагнер и Чайковски искрено са се възхищавали на творчеството му, а Глинка и Шопен (чиято последна воля е била да бъде погребан до Белини) са се ползвали от мелодичното богатство на талантливия италианец.
Музиката на Белини е наситена с лиризъм, блаженство и мечтание. С присъщото си упоение и наслада тя е плод на велика дарба, положена от Твореца на всичко видимо и невидимо в сърцето и мислите на сицилианския композитор, от чието рождение днес се навършват 225 години.
А за тези, които биха се зачудили върху уместността на подобен текст в православен сайт, ще добавя: смятам, че творчеството на композитор като Белини би могло да ни доближи повече до Небето, отколкото непрестанната борба за доказване на правота на някои (включително духовници), които не постигат друго, освен да увеличат враждебността в този и без това свят на всевъзможни противопоставяния. Нека се насладим на вълшебния глас на съвременния тенор Хуан Диего Флорес, изпълняващ един от завладяващите романси на Белини.
Литература:
Бронфин, Е. Ф. Беллини. // Музыкальная энциклопедия : в 6 т. / гл. ред. Ю. В. Келдыш. — Москва : Советская энциклопедия, 1973. — Т. 1 : А — Дивезио. — Стб. 396–399.
Ветлицына, И. Беллини Винченцо. В кн.: Творческие портреты композиторов: Популярный справочник. Ред. О. Гусева. Москва: Музыка, 1990.
Сагаев, Л. Книга за операта, С., 1983.
Хайне, Х. Флорентийские ночи [онлайн]. Lib.Ru: Библиотека Максима Мошкова. [Посетен на 4 октомври 2026 г.]
Vincenzo Bellini. В: Wikipedia: L’encyclopedia libera [онлайн]. [Посетен на 4 октомври 2026 г.]. Достъпно от: Wikipedia.org
