Автор: свещ. Ивайло Борисов служи в църквата „Успение Богородично”
кв. „Обеля”, гр. София
Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте
царството небесно пред човеците.
(Мат. 23:13).
Тези дни ми разказаха кратка история за жена, която искала да вземе св. Причастие. Свещеникът обаче, при когото ходела — човек със старостилни убеждения — ѝ благословил да пости за причастие в продължение на седмица без, забележете, консумация на олио. Жената пиела немалко лекарства и съветът на свещеника ѝ се видял труден за изпълнение, но водена от християнско смирение, решила да го изпълни (което не ѝ попречило да сподели болката си пред близки хора).
Чудно ми е откъде този и подобни свещеници, благославящи подобна практика, черпят въпросните предписания и „канони“? Както се казва, може да съм отсъствал от този час.
Всеки знае, че в Църквата не може (или поне не бива) да подхождаш към хората по шаблон. Защото всеки носи индивидуалност и уникални потребности и способности. Едно е да си здрав, друго е да си болен. Едно е да работиш тежка физическа работа, друго е да работиш на компютър. Не може постът за тези различни категории християни да бъде еднакъв.
Да, съветът християнинът да пости за св. Причастие седмица без олио е чудесен, ако… целиш хората да НЕ се причастяват.
И какво се получава: идват хората на литургия, стоят, слушат, а пристъпват съм св. чаша от рядко по-рядко. Защо? Защото някой иска да превърне взимането на св. Причастие от миряните в своеобразен „Сървайвър“.
Ще ми се да узная и нещо друго, дали по отношение на собствената си подготовка за приобщаване с Господа въпросният отец спазва поста с тази строгост? Много се съмнявам.
Хубаво би било да не поставяме тежки и мъчни за носене бремена върху раменете на хората, които да не смеем да помръднем и с пръст (срв. Мат. 23:4).
Всеки средно грамотен в религиозно отношение човек е наясно, че от всички християни ние, православните, имаме най-много постни дни в годината — повече от половината календарни дни. Така че относно поста — има си достатъчно дни, през които Църквата е благословила да се пости.
Сещам се за думите на сегашния сръбски патриарх Порфирий, според който „се причастяваме винаги, когато се служи Литургия, защото Литургията се служи само заради това. А постим, когато Църквата ни е препоръчала да постим“. Кратко, ясно и точно.
През Великите пости има дни, в които се пости без растителна мазнина, т.нар. строг пост. Такива са например и дните, когато честваме празниците Водици, Отсичане главата на св. Йоан Предтеча и Кръстовден (и то с известна уговорка относно деня, в който се пада честването им). Да умножаваш обаче тези дни по собствено усмотрение ми се вижда смело календарно нововъведение и модернизъм — и то в цитирания от мен случай, извършено от човек, считащ себе си за календарен пазител! — достойни за епитимия.
Хубаво би било ние, свещениците, да бъдем по-внимателни в съветите и препоръките си към тези, за които Господ бе повесен на кръстното дърво.
Преди години един покоен днес свещеник обичаше да изрича слова, които тогава считах за леко забавни, а днес за абсолютно верни: да внимаваме какво правим, щото дядо Господ ще ни пляска.
12 октомври 2026 г.
