Автор: свещ. Ивайло Борисов служи в църквата „Успение Богородично”
кв. „Обеля”, гр. София
Наистина чуден народ сме. Нерядко ми се случва да вървя по улиците и някой, разминаващ се с мен, да рече: мога ли да те пипна за късмет?
Странно откъде у нашего брата българина това измамно чувство за мигновена (!) промяна и поява на съвсем различни от досегашните обстоятелства на живота, настъпила вследствие на едно… докосване?!
Едно лирично и забавно отклонение. Една дама задала въпроса, залегнал в заглавието на настоящия текст, на мой събрат свещеник, на което той отвърнал с контравъпрос: „Ами ако аз ви пипна?”.
Да, на всички ни е известна историята с изцерението на кръвоточивата жена, която само се допряла до дрехата на Спасителя Христос и се изцелила (Лук. 8:43-48). Ние, свещениците, обаче сме служители на Христос, но не сме Господ. Боже, опази, някой да се помисли за владеещ Божието всемогъщество и сила. Сиреч, това явление — докосването до свещеника — е поредното суеверие, ширещо се сред народа ни. Точно така, поредното. В бита на сънародника ни има цял арсенал от суеверия, различни за различните краища на родината.
Относно късмета — покойният архимандрит професор Павел Стефанов уточнява, че думата „късмет” е турска, навлязла е у нас през периода на османското иго и е свързана с ислямския фатализъм. Произхожда от арабското qisma, превеждащо се като съдба и означава предопределение. Ние като православни християни обаче знаем, че няма предопределение, а всичко, което се случва с нас, е продукт на Божията воля и на нашето поведение. Не може да считаш, че едно докосване до някакъв предмет или човек — свещеник или коминочистач — ще те направи автоматично успешен. В живота съществуват закономерности — физически и духовни. Не може да правиш зло и да очакваш, че всичко ще ти бъде наред. Няма как.
То ако ставаше с пипане, някой мераклия музикант би се докоснал до пианото на Моцарт, намиращо се в Залцбург и изработено от виенския майстор Антон Валтер, надявайки се да стане като гениалния му притежател.
Хоп, и готово. Живееш си както искаш, пипаш свещеника и всичко ти тръгва по мед и масло. С извинение, ама това си е чист примитивизъм в действие.
Ако искаме нещо добро, трябва да работим за доброто. Да бъдем негови проводници.
А нещо, което бихме могли да сторим, срещайки свещеник, е вместо да го пипаме, да му поискаме благословение. Той ще призове Божията благодат над вярващия, осенявайки го със светия кръст Господен.
