Автор: свещ. Ивайло Борисов служи в църквата „Успение Богородично”
кв. „Обеля”, гр. София
(Отворено писмо до проф. Владимир Градев)
Уважаеми проф. Градев,
Тези дни разлистих последния брой на сп. „Култура” (брой 8, октомври, 2026).
Зачетох се в иначе интересния разговор с Вас, посветен на св. Франциск Асизки и 800-годишнината от смъртта му, озаглавен „Францисканската духовна революция“, и изведнъж се учудих.
На едно място във въпросния разговор с Вас, проф. Градев, Вие правите стъписващото — вярвам, че не само мен — твърдение, че св. Франциск бил реална фигура за разлика от крал Артур и св. Георги (?!).
„Той [Франциск] не живее само в житието си. Той се ражда в конкретен исторически момент и място.“
Г-н Професоре, от текста разбираме, че правите това уточнение в противовес на „легендарните“ фигури на крал Артур и св. Георги.
Е, добре, за крал Артур сме съгласни, че е легендарен образ, ама за св. Георги — моите извинения! Да се редопоставят тези фигури, г-н Професоре, е като да сложим знак на равенство между Вас, дипломирания философ, и литературния герой на Ницше — пътуващия философ Заратустра.
„Кой не знай за него, кой не е слушал за него?”, се провиква гениалният Ботев по повод една друга, подчертавам, историческа фигура, а някога смятана за митична — Чавдар войвода. Но все пак за аудиторията две думи за св. Георги.
Св. великомъченик Георги е роден през III в. в Кападокия, Мала Азия. Притежател на високия военен чин трибун, светецът воин умира за вярата си в Христос по времето на император Диоклетиан (началото на IV в.) в гр. Лида, дн. Лод, Израел. Части от светите му мощи се покоят в много страни, а част от десницата му се пази в Гърция, гр. Нигрита (откъде бе донесена за поклонение и у нас в България през 2023 г.).
Св. Георги е почитан както от почти всички християни (православни, католици, англикани и пр.), така и от някои мюсюлмани.
Да се твърди, че един от най-почитаните светии на Христовата църква, комуто още през IV в. (в началото на същия век той приема мъченическа кончина!) в цялата Византийска империя започват да строят храмове (оттогава е и най-старата сграда в столицата ни — храмът-ротонда „Св. Георги“, в който храм според свидетелството на Владислав Граматик през далечната 1469 г. за шест дни са били поставени мощите на св. Йоан Рилски по пътя им от Търново за Рилския манастир); великомъченик, чийто образ откриваме на икона от далечния VI в. (намираща се в Синайския манастир) и за когото пишат византийски автори като св. Андрей Критски (VIII в.) и Симеон Метафраст (X в.); светец-покровител на Българската армия, на държави като Англия (кръстът на св. Георги е върху знамето ѝ), Грузия (носеща името на светеца — европейският вариант: Джорджия/Георгия) и Малта, за несъществуваща, а „легендарна личност“, ми се вижда не само извънредно смело, но и нещо, което оставя привкус на горчивина и обида.
Така че, г-н Професоре, с цялото ми уважение към Вашата академична кариера и трудове, ми се ще да знам откъде черпите подобни сведения? Кой е техният източник?
И последно: не считате ли, че в появата на подобно бомбастично твърдение в списание с дългогодишна традиция в областта на изкуството и публицистиката, чието име е залог за четиво както за хора с вкус, така и за такива, които тепърва го изграждат, има нотка дискредитация по отношение ролята на православната християнска вяра в областта на родната ни култура? При това направено от теоретик на религията.
За считащите, че между въпросните сфери няма връзка, бих отговорил, че името на светеца е пряко обвързано с културния пласт в страната ни.
Защото, г-н Професоре, св. Георги, този „извънреден гражданин на света“ (Георги Тенев), който покровителства и се моли пред Бога за над 130 000 българи, носещи името му, не е фантом.
С уважение: свещеник Ивайло Борисов
