Автор: свещ. Ивайло Борисов служи в църквата „Успение Богородично”
кв. „Обеля”, гр. София
Надали има друг измежду византийските мелурзи (композитори на православна едногласна музика), когото ръкописната традиция да описва така възторжено: „магистър”, „божествен лебед”, „ангелогласен”, „втори източник на музиката” (за първи се счита св. Йоан Дамаскин). [1]
Св. Йоан Кукузел е роден в гр. Драч (дн. Дуръс, Албания). За вероятна година на раждането му се счита 1280 г. Майка му е била българка, а произходът на баща му е неизвестен.
От житието на св. Йоан става ясно, че заради музикалните си заложби той е изпратен да учи в училището към църквата „Св. Павел” в Цариград под покровителството на Андроник II Палеолог, където и придобива прякора Кукузел. Когато съучениците му го питали какво е ял, младият Йоан отговарял на гръко-български език: „кукиа ке зелйа”, т.е. бакла и зеле.
След време Кукузел, който обичал майка си и тъгувал за нея, измолва позволение от императора да посети родния си дом. В едно от житията му, написано на гръцки език, се описва трогателната случка на завръщането на Йоан от Византия в родния му дом. Наближавайки родния дом, той чува плача на майка си и думите: „Мое дете, мил Иване, ахъ! где ли ми си ?” (Moa de milo Ioanny gdemysen, oho!). [2] В житието тези думи са на български език в гръцка транслитерация, от което става ясен българският произход на Кукузел. Тази случка дава повод на светеца да създаде по-късно произведението си „Полиелей на българката”, в което той примесва църковни с народопесенни фолклорни оплаквателни мотиви. [3]
След посещението на родния си дом Кукузел заминава за монашеската република Атон, заживява във Великата Лавра на св. Атанасий Атонски и възприема исихасткия начин на живот, основаващ се на способността човек да достигне богоуподобяване (гр. theosis — обожение) чрез непрестанната безмълвна молитва (гр. hesychia).
Специалистите смятат, че св. Йоан почива през 1360 год. Православната църква почита паметта му на днешния 1 октомври. От 1980 г. насам в България на тази дата се чества професионалният празник на певците и музикантите.
Отчитайки факта, че св. Йоан е получил една от най-представителните почетни средновековни титли „майстор”, може да се предположи, че всичко, което е вършел Кукузел, е било на високо професионално ниво. Историята приписва на св. Йоан създаването на богатия мелизматичен пространен стил, наречен пападически, характеризиращ се с широк тонов обхват и орнаментална мелодика.
Св. Йоан Кукузел изиграва основна роля във формирането на късновизантийската нотация (14 — 15 в.), наречена от музиковедите Кукузелева. Според известния западноевропейски музиколог византолог Егон Велес късновизантийската нотация няма равна на себе си по богатство и изтънченост на музикално-писмените си възможности. [4]
Творчеството на св. Йоан Кукузел е гръкоезично, но през Средновековието езикът не е белег за национална принадлежност.
Музикалното му наследство е част от славянския принос, и по-конкретно — българския, в развитието на византийската цивилизация [5].
Към творчеството на Ангелогласния трябва да бъдат добавени и графическите изображения на кръг и дърво, наречени съответно колело и дърво на Кукузел. В Колелото на Кукузел „мелодията се прелива от тон в тон, от тоналност в тоналност, но не се изменя. Тя може да бъде изпята и чута, съответно записана и интерпретирана в настоящето, но остава да звучи във вечността. Затова ангелското богословие е непрестанно пеещо славословие на Бога, което пребъдва от момента на творението до бъдещия век” [6].
Всяко общество трябва да цени, помни и се гордее с издигнатите си личности и техните професионални достижения. Паметниците на високата музикална култура са многобройни и разнообразни по стилистика. Те поддържат жив спомена за своите създатели и свидетелстват за Божията искра, заложена в човека и разпалваща в него стремежа към възвишеното. Св. Йоан Кукузел е един от най-издигнатите творци на сакрална музика (musica sacra), която по своята същност е насочена директно към прослава на Твореца.
Честит празник на всички, занимаващи се с музика — това издигащо ни изкуство!
Бележки:
[1] Герцман, Е. Византийское музыкознание. Л., 1988, с. 149.
[2] Сарафов, П. Ръководство за практическото и теоретическото изучаване на восточната църковна музика. С., 1912, с. 137.
[3] Срв. Тончева, Е. Възрожденската версия на „Полиелей на българката” от Иоан Кукузел. — Музикални хоризонти, 1988, 17 — 18.
[4] Wеllesz, E., A History of Byzantine Music and Hymnography, Oxford, 1961, p. 284. Цит. по Тончева, Е. Арс Нова и Йоан Кукузел в Балканската източноправославна музика през ХІV в. — В: Религия и култура, материали от лятната научна среща, Варна, 27 — 28 юни 1998 г., София, 1999, с. 128.
[5] Срв. Божилов, Иван. За популярността на композитора Йоан Кукузел. — В: Йоан Кукузел — живот, творчество, епоха. — Музикални хоризонти, 1981, с. 132-139.
[6] Иванов, дякон И. С. Между ангелите и човеците. С., 2006, с. 208.
