Автор: свещ. Ивайло Борисов служи в църквата „Успение Богородично”
кв. „Обеля”, гр. София
Защото всички вие едно сте в Христа Иисуса
(Гал. 3:28)
Преди известно време прочетох едни думи, които силно ме впечатлиха. Думи на свещеник и преподавател в духовна семинария, изречени след панихида за негов починал събрат, отец и преподавател в същото учебно заведение. В речта си отецът споделя: „знаем, че всеки път, когато се извършва св. Литургия, тя обединява в Христос живите и мъртвите […] Така че винаги в този параклис [параклиса на Семинарията] отец Александър ще продължи да благодари на Бог с нас и ние ще бъдем едно с него […]“.
Кажете, че не е така. Нима тези, които споменаваме на св. Литургия — светци или недотам просияли — не участват заедно с нас в евхаристийната жертва. Всички участваме в това благодарение към Господа, каквато е и Неговата воля спрямо всеки един от нас. „За всичко благодарете; защото такава е спрямо вас волята Божия в Христа Иисуса” (1 Сол. 5:18).
Ако кажем, че в Евхаристията участват само физически присъстващите на тайнството, ще изпаднем в сериозна еклисиологична ерес. Защото Църквата Христова, която е Тяло Господне (вж. Еф. 1:22-23), е видима (земна) и невидима (небесна). И ако само видимата и физически присъстващата част от Църквата участваше в Евхаристията, то това би било сериозно отклонение от вярата ни в нея като вселенска и апостолска. Даже броят на тези, които не са с нас физически на св. служба, е много по-голям от броя на самите нас, участващите зримо в нея. И държа да подчертая, че не визирам конкретно днешното време, когато на фона на декларираната от всички православност на нашия народ, нерядко на богослужение присъстват твърде малко хора.
Дори бих добавил (колкото и смело да прозвучи това), че в Литургията — ако изхождаме от това, че тя е пробив на вечността във времето и че „докосва и се опира на есхатона“ т.е. последните дни, — участват не само тези, които са си отишли от мира сего преди нас. Литургията е освен всичко друго и, по сполучливия израз на проф. Иван Желев, „заявка към всички онези, които ще се появят след нас”.
Пак повтарям реторичния въпрос: нима тези, за които се молим за прошка на греховете им, са само и единствено споменавани от нас лица, а не участници в същата тази евхаристийна жертва, в която кръвта Христова се пролива за нас и за мнозина за опрощаване на грехове.
Даже бих казал, че благодарение на св. Евхаристийна жертва и неотделимото от нея вадене на частици не само за живи, но и за покойни християни, те, споменаваните и отишлите си преди нас от този свят, сякаш по един тайнствен начин отново „приемат плът“. Защото когато вадим частица от просфората, която е истински, материален хляб, същата тази частица изобразява в един мистичен и сотириологичен план същата тази личност, която може видимо да не е с нас, но благодарение на малката трошичка се съединява с физически осезаемия хляб Господен. Ние сме малките трохи, съставляващи Хляба — тялото Господне. Неслучайно св. Игнатий Антиохийски счита, че Евхаристията е начало на Възкресението тук, на земята. Той например пише и това, че древните еретици — докети, считащи въплъщението Христово за призрачно, а не реално, не могат и не искат да изповядат, че в Евхаристията приемаме плътта на Спасителя [1].
Сега да се пренесем в една съвременна и болезнена тема.
Кръг от вярващи събират подписка срещу идването и участването на Константинополския патриарх в богослужение в Рилския манастир, което ще се състои на 19 октомври т.г. — празника на св. Йоан Рилски.
Някои от тях призовават християните да не участват молитвено в това богослужение — участието в него щяло да бъде грях?!
Е, ще ми се да попитам, знаят ли тези вярващи, че всеки предстоятел на поместна православна църква е длъжен на Великия вход на отслужваната от него св. Литургия да поменава каноничните предстоятели на всички поместни православни църкви? По този начин той засвидетелства каноничното единство на православната икумена.
Нашият Патриарх също го прави.
И знаете ли кой е пръв между споменаваните предстоятели в този т.нар. диптих? Първият по чест, първият между равни (primus inter pares) в православния свят е Константинополският патриарх. (Неслучайно тази година румънският патриарх Даниил нарече патриарх Вартоломей „най-известната и най-влиятелна личност в съвременния православен свят”). А ако не бъде споменат, то това автоматично би означавало разкол. В нашия случай, с нашата майка — Константинополската църква (да, и в този случай петата Божия заповед не е за пренебрегване).
Сега да попитам тези, които няма да отидат на литургията в Рилския манастир, считайки, че по този начин засвидетелстват позицията си, че „нямат нищо общо с отстъпилия“: мислите ли, че като не участвате физически в тази литургия, вие не сте едно с него (както и с всеки каноничен и неосъден съборно православен духовник) пред Господа? Щом участваме заедно — а както казахме, под заедно не се разбира само физически — в безкръвната жертва, то ние сме единни в Христос.
Това е само при условие, че не искаме да създаваме разколи и да сме част от организация, която обаче няма да е Църквата на Живия Бог. Защото в Църквата всички членове са живи благодарение не на нещо, произтичащо от тях самите, а на свързаността им — невинаги физически удостоверима — с Него.
Бележки:
[1] Флоровский, Г., прот. Святой Игнатий Антиохийский. В: Восточные Отцы Церкви. Добавление [онлайн]. Благотворительный фонд «Предание». [прегледан 13.10.2026].
13 октомври 2026 г.
