Автор: свещ. Ивайло Борисов служи в църквата „Успение Богородично”
кв. „Обеля”, гр. София
Проповед за Неделя 12 след Неделя подир Въздвижение — 18 януари 2026 г.
Братя и сестри,
В днешната неделя прочетохме евангелието за изцелението на десетте прокажени, извършено от Спасителя Христос (Лук. 17:12-19). Чухме как нашият Бог се е смилил над тези десет клетници, отхвърлени от обществото заради болестта си и получили пълно оздравяване благодарение на Него. Евангелист Лука обаче повествува, че от десетте изцелени човека само един се е върнал при Христос да Му благодари. „И той беше самарянин.“ От тези думи разбираме, че върналият се да благодари дори не е бил правоверен в тогавашния смисъл на думата. „Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? а де са деветте? Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец?“ (Лук. 17:17-18). Представете си, че в един и същи момент Бог вземе та помогне на девет православни християни и на един протестант, а само последният Му е благодарен…
Уви, днешният евангелски текст говори за често срещаната неблагодарност и рядко срещаната благодарност.
Църквата ни припомня, че ние сме длъжни да благодарим както на Бога за Неговите благодеяния към нас, така и на нашите ближни, сторили ни добро. Това е посланието на днешното евангелско слово.
Нима всичко, което имаме, не е Божие? Здравето, животът, близките, храната, разумът — всичко. Всичко ни е подарено. Подарено от любов.
И като говорим за благодарение, трябва да споменем и нещо друго. Чрез честването на днешния светец от календара, св. Атанасий Александрийски (чиято памет извършваме заедно с тази на св. Кирил Александрийски), ние също благодарим на Твореца. Благодарим Му за това, че е издигнал такъв светилник на св. Православна църква, който озарява нашата богословска тъма и просветлява разума ни с богословските си творби.
„Стълб си бил на Православието“. С тези думи започва празничното песнопение, наречено тропар, написано в чест на св. Атанасий, наречен и Велики. Знаем, че в архитектурен план стълбът има изключително значение за здравината на сградата — той държи разположените над него архитектурни елементи (арки, тавани и пр.).
Какво знаем за този Православен стълб?
Роден в гръцко християнско семейство в Александрия, вероятно през 293 г., Атанасий бил добре запознат с античната философия. Бил близък на св. Александър Александрийски, светителя на Александрийската катедра, а по-късно станал негов дякон и секретар. Двамата заедно взели участие в Никейския събор (Първи Вселенски) през 325 г., осъдил арианството.
Скоро след събора св. Александър починал, а на негово място единодушно бил избран Атанасий — годината е 326. Служението му на епископ минало сред гонения и притеснения. „Повече от 15 години от своето 47-годишно епископство — пише о. Георги Флоровски — той [Атанасий] прекарва в изгнание и заточение.”
През 343 г. св. Атанасий присъствал на събора в Сердика (дн. София). Така стъпките на Великия светец отекнали и у нас.
Св. Атанасий Александрийски починал на 3 май 373 година, като преди смъртта си ръкопо¬ложил своя приемник — епископ Петър.
Св. Атанасий е автор на многобройни трудове, някои от които не са достигнали до нас. Той например е написал „Слово срещу езичниците”, „Слово за въплъщението на Словото”, житие на св. Антоний Велики, пасхални писма (в едно от тях за първи път са изброени 27-те книги на Новия Завет като единно цяло), тълкувание на псалмите и др.
Известна е формулировката на св. Атанасий: Словото стана плът, за да станат синовете човешки синове Божии. Св. Атанасий също така е и първият богослов, разкриващ учението за Светата Троица. „Има свята и съвършена Троица, познаваема в Отца и Сина и Светия Дух, която няма нищо чуждо или прида-дено отвън“. Неслучайно светителят е наречен „Баща на Православието“.
Миналата година чествахме 1700 години от свикването на Първия Вселенски събор в Никея [1]. С този акт ние свидетелстваме за древността и неизменността на нашата св. Православна вяра. Така че няма да е пресилено ако кажем, че благодарение на трудовете на тогавашния дякон Атанасий, който е имал първенство сред насъбралите се епископи, е запазена чистотата на вярата. Наистина неговите заслуги към Църквата Христова са огромни. Ние му благодарим. И нека отново благодарим най-вече на Бога, че е изпратил такъв светител, погрижил се за св. Църква и чистотата на нейното учение.
Амин.
Бележки:
[1] Вж. Борисов, И. свещ. 1700 години, www.bogonosci.bg, 31 март 2025 г.
15 януари 2026 г.
