Автор: свещ. Ивайло Борисов служи в църквата „Успение Богородично”
кв. „Обеля”, гр. София
„На война ли е пак, на сиромашия ли, или е на поразия,
ама едни светци се завъдили напоследък у нас,
едни знахари и познавачи, да ти се замае главата.
През село, през две — светец, през колиба,
през две — светица.[…]“
Из „Светецът“ на Чудомир
Вероятно някои от вас, четейки заглавието, ще сметнат, че не му е работа на един православен свещеник да занимава аудиторията с древноримската богиня на плодородието, носеща името Опс.
Веднага ще се съглася с подобно твърдение. А пък и провокиралото статията явление няма кой знае колко общо с какъвто и да е вид плодородие.
Няма да крия, абревиатурата ОПС е моя. Не бихте могли да я срещнете другаде. Поне не в настоящия контекст. Но смятам, че съвсем адекватно описва посланията на някои интернет платформи. ОПС — опасни православни сайтове.
И като споменахме древноримската богиня, се сещам за поговорката Nomina sunt odiosa. Сиреч, имената са омразни. Та затова няма да изреждам имената на въпросните ОПС. А пък и подобна реклама би била съвсем ненужна. Ще си позволя обаче да отбележа някои техни характеристики (който чете, нека разбира).
ОПС навсякъде виждат врагове. Всичко, което не се побира в главите и сърцата на създателите им, бива квалифицирано като богопротивно и вражеско. Врагове те виждат под път и над път. Та дори и сред висши православни духовници (нерядко отдавна починали). И въпреки че никой православен събор и нито една поместна православна църква не са осъдили нарочените за „отстъпници от вярата“ (а Църквата е съборна!), стоящите зад ОПС са готови да изземат съборната функция на Тялото Христово. Да, говорим за една „иновация“, влизаща в сериозно противоречие с Православието, която обаче въпросните защитници на традицията (?!) вкарват в употреба. В есето си „Врагомания“ писателят Георги Марков отбелязва, че ако отнемеш на някои хора враговете и омразата, те ще умрат. Врагът в много случай — пише Марков, — се явява полезен и необходим.
ОПС не харесват съвременното богословие. За тях то е негодно по дефолт. Както и представителите му. Нищо, че в пределите на Православния свят (та и извън него) богословският авторитет на редица омаскарявани от тях личности е безспорен (Един съвет, бъдете внимателни, когато решите да се изказвате срещу всеобщо признати личности и твърдения).
Стоящите зад ОПС отричат способността на съвременния език да представи адекватно вечните истини на Православното богословие. Те признават само и единствено всичко древно, като отнемат правото на съществуване на сегашното. Сякаш сме длъжни да повтаряме до последната буква казаното преди повече от петнадесет века.
(Между другото, и светите отци, които са писали преди, да кажем, седемнадесет века, не са повтаряли дословно това, което е написано два-три века преди тях. Ама на кого да обясняваш).
Списващите ОПС са своеобразни музейни работници, пазещи с фанатична ревност своите експонати. Толкова и нищо повече. А къде тогава отива отговорността ни като вярващи, които — забележете — носят името на Сина на Живия Бог.
Притеснително в ОПС е и това, че много често от текстовете, поместени в тях, струи едно отчетливо чувство за гетоизиране на Църквата. А Църквата, съгласете се, не трябва да се капсулира от обществото, напротив — редно е светлината, излъчвана от нея, да озарява с благодатта си не само нейните предели, но и тези на света.
За капак на всичко, в ОПС ще срещнете атаки и упреци не само срещу отделни именити богослови и духовници, но и срещу канонизирани от Църквата светци(?!). Така и така влязохме в римското русло, да си спомним и думите — o, sancta simplicitas.
Спасителят прекрасно отбелязва, че пророк не бива без почит освен в отечеството си. Лошото е, че въпросните онлайн критикари претендират да са видни граждани на същото това отечество.
Но знаете ли кое всъщност е най-тревожното покрай тези ОПС? Това са техните настоящи и бъдещи последователи. Като свещеник срещам хора, наизустили опорките на въпросните ОПС, и папагалски повтарят твърденията на своите ментори, на които, благодарение на съвременните технологии, не им се налага да обикалят море и суша, за да намерят свои последователи (срв. Мат. 23:15).
Съзнавам, че призовавайки за определена хигиена и в онлайн пространството, не откривам Америка. Казал го е още апостол Павел: всичко ми е позволено, но не всичко е полезно (1 Кор. 6:12). Струва ми се, че най-разумното, ефективно и лесно, което можем да сторим по отношение на въпросните ОПС, е да намалим рейтинга им.
Някой ще рече: е добре, въпросното явление е неприятно, но чак пък опасно… Нека не забравяме обаче, че това, което четем, влияе върху нравствения ни образ. Прочетеното ни изгражда. Изгражда нашия вкус. А тук вече наистина трябва да бъдем внимателни. Струва ми се, че едно от задълженията на висшите творения на Бога е да се стремят към висшето. Защото това, което рано или късно времето ще измете от земното лице, не ще бъде високото и ценното, а прахът.
