Автор: свещ. Ивайло Борисов служи в църквата „Успение Богородично”
кв. „Обеля”, гр. София
Върху фасадата на столична детска градина видях голям плакат, привличащ погледите на деца и родители.
Най-отгоре бе поставен надписът: Най-великият българин. Под него портрет на Васил Левски, или йеродякон Игнатий (Пред бесилото, на предсмъртната си изповед Левски помолва изповядващия го свещеник да го поменува в молитвите си „йеродякон Игнатий” [1]).
В появата на подобен плакат няма нищо учудващо, нали се намираме в навечерието на честването на кончината на Левски — 18 февруари 1873 г.
Отчитайки факта, че трябва да подходим с известна предпазливост при използването на превъзходната степен в посочения израз, не може да отречем, че Левски е светла личност, която заслужава нашето признание и уважение. (За мен например е учудващ призивът на някои хора, включително и вярващи, да ревизираме отношението си към тази бележита личност от родната ни история).
За живота на този българин са изписани неизброими страници. Не на всеки обаче е известно, че Васил Левски е бил както отличен изпълнител на народни песни, така и превъзходен църковен певец псалт (изпълнител на старото пеене на Църквата, или т.нар. източно православно църковно пеене [2]).
Поетът революционер Христо Ботев, с който Левски е бил заедно в една изоставена мелница в Букурещ, ни дава ценно свидетелство за любовта на йеродякона към пеенето: „Студ, дърво и камък се пука, гладни от два-три дена, а той пее и все весел. Вечер, дордето ще легнем, той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности!“.
С църковното пеене Левски най-вероятно се е запознал още в килийното училище в родния си град Карлово, а по-късно и в местното взаимно училище. По-късно Левски е живял в местния светогорски метох и е учил църковно пеене. Вземал е уроци по църковно пеене и при известния възрожденски книжовник и учител Райно Попович.
През 1855 г. Левски напуснал Карлово и заедно с вуйчо си архимандрит Василий заминал за Стара Загора. Там той учил две години в класното училище, като същевременно пял в църковния хор на учителя Атанас Иванов.
По-късно, по настояване на вуйчо си, Левски прекъснал обучението в класното училище и изкарал едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище „Св. св. Кирил и Методий“. Със сигурност и тук той се е занимавал с църковно пеене.
През 1858 г. Васил приел монашество под името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас”. На следващата година бил ръкоположен за йеродякон и станал църковен певец в църквата „Света Богородица“ в Карлово.
През 1864 г. навръх Великден в местността „Алтън чаир” в покрайнините на Карлово йеродякон Игнатий свалил расото си и отрязал косата си, с който акт официално се отдал на революционната дейност. Трябва обаче дебело да подчертаем, че Левски никога не се е отказал от Църквата и винаги е участвал в богослуженията като дякон или църковен певец. А фактът, че в много манастири и храмове Левски е създавал частни революционни комитети, е достатъчно красноречив.
През 1864/66 г. Левски е бил учител в село Войнягово, както и певец в местната църква. И друг път съм цитирал думите на моя събрат отец Недко Бръмбаров от гр. Пирдоп, който ми е разказвал, че във въпросното село Левски е обучавал възпитаниците си не само на четмо и писмо, а и на източното църковно пеене.
Пирдопският отец научава тези данни от своя дядо по майчина линия Петър, който е помнил пеенето в църква на вече възрастни ученици на Левски. „И всички негови ученици във Войнягово — преразказва отец Недко думите на своя дядо — ги е възпитал — кой по-малко, кой повече да пеят. Абсолютно всички негови възпитаници са пеели източното църковно пеене.”
След учителстването си във Войнягово Левски учителства и в с. Еникьой, Тулчанско (дн. Румъния), където също е пял в местната черква.
Запазено е и свидетелство на свещеник от с. Биримирци (дн. част от софийския квартал „Бенковски”), който си спомня как през 1871 г., на 2 ноември, дякон Левски дошъл с отец Генадий Драгалевски при него и като поостанал, за Архангеловден му помагал като псалт при извършването на водосвети по домовете на миряните. Дори в един дом, местен турчин го похвалил за доброто пеене и му дарил няколко гроша за поощрение [3].
На 6 януари 1872 г., Йордановден, Левски е бил в Троян, „където изпява „Во Йордане крещающи се Господи…”[4], с което обърна внимание на всички черковници”[5].
Знаете ли кое е едно от любимите църковни песнопения на Левски?
Това е химнът, създаден в чест на св. Богородица, „Достойно есть” на глас втори [6]. То е съхранено по чудо от жителя на Широка лъка Згуро Згуровски [7]. Днес, благодарение на технологиите за записване, може да чуем това песнопение, изпълнено от покойния ангелогласен Български патриарх Неофит.
Бог да прости греховете на йеродякон Игнатий и да го приеме при Себе Си!
Бележки:
[1] Петев, И. По-важни моменти от живота и делото на йеродякон Игнатий-Васил Левски. С., 1993, с.136.
[2] Борисов, И. свещ. Източното православно църковно пеене, www.bogonosci.bg, 13.07.2023 г.
[3] Срв. Тошев, К. свещ. Васил Левски — революционерът духовник и християнин, www.pravmiadeji.com (последно посещение: 12.02.2026 г.)
[4] Тропар на празника Богоявление (06.01.).
[5] Марковски, М. Спомени и очерки из българските революционни движения (1868-1878). II изд. С., 1976, с. 61. Цит. по Петев, И. Цит. съч, с.18.
[6] Източното църковно пеене е осмогласно. През 8 в. св. Йоан Дамаскин подредил системата на осмогласното пеене. Осемте църковни гласа се делят на първообразни (първи, втори, трети и четвърти) и производни от тях (пети, шести, седми и осми). Осемте църковни гласа се числят към три вида музикален строй: диатонически, хроматически и енхармонически. В диатоническите гласове (първи, четвърти, пети и осми) преобладават целите тонове. В хроматическите гласове (шести и втори) преобладават полутоновете, а пък в енхармоническите (трети и седми) има наличие на четвърттонови разстояния.
[7] Вж. блога на Илия Пехливанов. Достойно есть. Любимото песнопение на Дякона Левски, www.iliyapehlivanov.blogspot.com, 17.02.2011 г.
