Автор: свещ. Ивайло Борисов
Бях в гората, там пееха всякакви птици,
без да ги притесняват някакви политици —
но от човешката раса те не са, скъпа моя, те не са.
У. Х. Одън,
из „Бежански блус“ (превод: Ангелина Василева)
Първо, искам да кажа на тези, които ще сметнат, че едно магаре не може да свидетелства за каквото и да било, да прочетат в една много стара и важна Книга за това как една моя далечна роднина проговорила на някой си Валаам. Проговорила му не как да е, а с човешки глас [1].
Така че, драги, не се учудвайте, че едно просто магаре като мен е тръгнало да Ви разправя разни неща.
Второто, което искам да Ви кажа, е, че лично моят баща е бил при яслите, където се е родил Човекът, за Когото искам да ви разкажа.
Точно така — баща ми, заедно с един вол, са били при раждането на Царя Иисус. Ако не ми вярвате, вижте иконата на Неговото Рождество — там е и татко. Между другото, той ми е разказвал за една чудна звезда, която видял тогава, но за нея ще разправям друг път.
Простете нескромността ми, но, както казах, ние сме потомствено обвързани с въпросния Цар.
Странно обаче защо Този Цар не е като другите — не носи диадема и златоткани дрехи; не Го носят на ръце, а казват, че Самият Той взел, че умил краката на Своите приближени. Да Ви кажа честно, това последното ми се вижда също толкова невероятно, колкото на Вас фактът, че в момента едно магаре Ви занимава с преживелиците си. Смятам обаче, че общата ни способност да се учудваме в известен смисъл ни сближава.
Всички знаете, че някогашните царе са яздели коне — хубави атове, които още повече са подчертавали царското величие на възседналите ги. Но Царят, за Когото Ви говоря, не е като другите. То и добре, че не е като тях, защото в противен случай нямаше да се сети за мен. Тук искам да кажа на тези, които са отхвърлени от обществото — не се отчайвайте, щом Царят се сети за мен, простото магаре, то милостта Му дори към незначителния наглед човек ще да е безгранична.
Този Цар не ходи обкръжен с въоръжени до зъби войници, които да го пазят от „народната любов“, а е открит за човеците. Мисля, че тази Негова откритост Му костваше много, но за това след малко.
Да, както казах, Царят се беше качил върху мен и Го посрещна цял Йерусалим. Какво посрещане беше, ако знаете — чудно посрещане беше това — с викове „Осанна“, с възторзи, с постилане на дрехи и палмови клонки под копитата ми. Тук, честно да Ви призная, помислих за себе си, че съм повече от обикновено магаре, но това, казано по човешки, бе едно краткотрайно изкушение. И като тръгнах да говоря за изкушаващи мисли — да сте чували случайно, че някакъв вярващ мъж, чието име означавало „Бог помни“, бил пророкувал за мен повече от петстотин години преди идването ми на белия свят [2]?
Чудно обаче защо Царят, вместо да се зарадва на това извънредно и невиждано хорско ликуване (както биха направили всички човеци, не само царете), взе, че се разплака. Той плачеше за другите и тяхната коравосърдечност. Което за пореден път ми показа, че Този Цар е специален. С дълбок вътрешен живот, както бихте казали Вие, хората.
И третото, което е и най-странното около Този Човек: няколко дена след като бяхме направили тържествения си вход в Царстващия град, Го видях отново. Какво беше учудването ми обаче? Вече не беше така красив и величествен, а обезобразен и покрит с рани.
Видях изранения Цар да носи огромно дърво във вид на кръст. Същият като онези, на които преди доста години били разпънати хиляди избягали роби, повели се по акъла на някакъв си смел тракиец Спартак.
Ако щете ми вярвайте, тогава видях и доста познати хорски лица, които преди дни бяха приветствали Царя, а сега се бяха изкривили в злобни гримаси. В този ден разбрах още нещо за хората — когато са щастливи и добри, те изглеждат красиви, а когато са злобни и нанасят вреда другиму — грозни.
Струва ми се, че тук има и нещо друго за помнене — защото не само Бог помни (каквото име носел пророкувалият за мен свещеник), но и Вие хората трябва да помните: това, че днес някои Ви се радват и усмихват, не означава, че същите ще бъдат вечно добронамерени към Вас.
И последно, но не по важност: не забравяйте, че именно заради кроткия ми нрав, кроткият Цар ме избра за Своя важен царски вход в Йерусалим. Така бил казал за мен: че съм Му потребно (срв. Лук. 19:31).
Ако искате и Вие да сте Му потребни (а какво по-ценно от това да си потребен на Царя на царете?), не забравяйте разказа на едно магаре. Магаре като всички останали магарета, но същевременно и уникално. Вече разбрахте защо.
Бележки:
[1] Числ. 22:22-34, 22.
[2] Зах. 9:9.
