Автор: свещ. Ивайло Борисов
Празникът Благовещение.
Архангел Гавриил идва при скромната и смирена девойка от Назарет, за да ѝ съобщи, че е избрана да стане майка на Бога.
Представете си сега, че между присъстващите фигури на Мариам, Архангела, придружен от няколко ангели и един гълъб (символизиращ Дух Свети), виждаме и… една котка.
Не мислете, че ви занимавам със сюжета на някакво религиозно фентъзи.
Става дума за картина, изобразяваща днешното празнично събитие, с което свързваме „началото на нашето спасение“ (тропар на празника).
Религиозните картини (не икони!) на Благовещение, върху които има изобразена котка, са не една и две. Една от най-известните обаче е на прочутия фламандски художник Петер Паул Рубенс. Религиозният творец Рубенс, който е твърдял, че страстта му идва от небесата, а не от земните размишления, завършва картината си преди четиристотин години — през 1628 г.
Изобразена в долния десен ъгъл на платното, намиращата се до фигурата на св. Богородица спяща котка сякаш внася спокойствие в иначе доста раздвижената сцена — и Богородица, и Архангелът, и гълъбът, и ангелчетата са изобразени в движение. Като че живелият преди столетия художник, чиито картини днес се продават за баснословни суми, чрез образа на спящата си котка има какво да каже и на забързания ни съвременник, препускащ през всякакви събития и информация без нужната задълбоченост.
Дали бихме могли да наречем подобно изображение скандално, когато ни е известно, че и в древната иконография на Рождество Христово (повлияна от апокрифни сказания) около новородения Иисус са изобразени осел (магаре) и вол, съгряващи Го от зимния студ? Ами чесновият лук и ряпата, които можем да видим върху масата на Тайната вечеря, нарисувани от Боянския майстор през далечния 13 в. в Боянската църква?
Разбира се, целта на този кратък текст не е само изкуствоведска.
Отбелязаното художествено присъствие на котката в сцената на Благовещение сякаш ни напомня, че и животните по някакъв начин са докоснати от грижовната Божия десница; че задаващите се събития на Въплъщението и Изкуплението Христово хвърлят светлина и върху тях.
Да не забравяме, че според преподобни Максим Изповедник Бог сътворява света и всичко живо в него, а човекът е този, който е трябвало да принесе на Бога цялото творение като един космически дар на обожението. Нещо, което е извършено в пълнота от Новия Адам — Христос.
Тоест една от нашите задачи е да водим сътворения свят към Христос.
Когато обаче човекът, поблазнен от материални ценности, е готов да убива и измъчва живи същества, за каквото престъпление, извършено от наши сънародници, научихме съвсем скоро, имаме сериозен проблем. Бих го нарекъл дори хуманитарна криза.
Някои вероятно ще си помислят: точно днес ли, когато Църквата чества този светъл празник, трябва да мислим и говорим за подобни неща, които не засягат пряко човека?
Веднага бих възразил, защото тези тревожни събития, свързани с отношението към живите същества, ни засягат съвсем пряко.
Защото подобен род деяния лесно превръщат човека от богоподобно в звероподобно същество. (Тук писателят Достоевски би ме поправил, защото е написал в „Братя Карамазови“, че животното не може да бъде така артистично и художествено кръвожадно и жестоко).
Защото този, който днес с лекота посяга на живо същество, утре може да посегне върху себеподобните си. Ако не вярвате, чуйте мнението на криминалния психолог Благовест Божидаров, според когото много насилници започват с издевателства над животни, преди да насочат агресията си към хора [1].
Защото, както казва Писанието, тварите очакват с надежда, че и те „ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии“ (Рим. 8: 21).
Щом хуманист като Рубенс си е позволил да нарисува котка в Богородичния дом, значи е сметнал, че присъствието на животното в картината не би осквернило по някакъв начин възвишеността на изобразеното събитие, а напротив — би подчертало, че смирените и обичащи Бога и човеците хора имат отношение и към животните.
Спомнете си например случая с излекувания от св. Герасим Йордански (5 в.) лъв, както и този със идващата при св. Серафим Саровски (18 — 19 в.) мечка, която светецът хранел със сухари. А знаете ли, че Световният ден за защита на животните се чества на датата, когато се празнува считаният за покровител на животните св. Франциск Асизки (12 — 13 в.) [2] — 4 октомври?
За финал на този текст ще си позволя да използвам едни дълбоки думи на покойния великолепен проповедник и мислител митрополит Антоний Сурожки: „Аз не знам как ще стане това, но съм дълбоко убеден, че ще дойде време, когато цялата твар ще се съедини с Бога в тържествуващ победоносен момент, когато Бог ще пронизва всичко със Себе Си, когато ще бъде Бог всичко у всички (вж. 1 Кор. 15:28)“[3].
Бележки:
[1] Психолог: Извършителите на издевателства над животни обикновено като деца са били жертви на агресия — Престъпления, България, Новините на NOVA, Nova.bg.
[2] Срв. Клеман, О. Св. Франциск от Асизи и Православната църква, Християнство и култура, брой 7 (64), 2011, с. 98-106.
[3] Митрополит Антоний Сурожки за Кръста и Разпятието, www.pravoslavie.bg, 31.03.2019 г.
