Превод: Татяна Филева
Първоизточник: : www.pravmir.ru
Младите хора са особен народ – те са способни да отдадат себе си без остатък на това, в което вярват, с юношески максимализъм да се заемат с всякакви подвизи, ако бъдат вдъхновени от някаква цел – но ако нямат вяра, не можеш да ги накараш да направят нищо. Как и с какво можем да убедим младите хора да извършат подвига на поста? И какво трябва да направи младият човек, за да премине правилно Великия пост, ако той все пак реши да се подвизава? На тези въпроси отговаря заместник-деканът на историческия факултет на ПСТХУ[1], председател на епархийската комисия по проблемите на младежта в град Москва, свещеник Филип Иляшенко.
Най-действеният пример е, когато човек сам е видял светия.
‒ Когато младият човек за пръв път решава дали да пости, или не, какви могат да бъдат неговите мотиви за това? Как да го убедим да започне да полага това духовно усилие?
‒ Най-добрият начин да убедим някого да направи нещо, е собственият ни пример или аскетическият пример на светиите. Аскетическите опити и тяхното мисионерско значение са описани в много жития на светии. Най-действеният пример – това е най-близкият пример, когато човек сам е видял аскет или светия. Ако имаме щастливата възможност да видим жив пример на истински светия, това ще бъде много по-убедително, отколкото ако прочетем написано житие, дори и на известен светия, но достатъчно сухо. И у нас можем да видим светии, нали Църквата е една и съща във всички времена, а това значи, че и днес съществуват подвижници, макар и някои житийни подробности от техните аскетически подвизи да изглеждат невероятни, а извършването на такива подвизи – почти невъзможно.
Освен личния или църковния пример, сериозен стимул за полагане усилие може да бъде разбирането за това що е пост. Християнският пост е училище за духовен живот. Това е особено време, през което ние можем да се научим да побеждаваме своите грехове и слабости, можем да се научим да обичаме Бога. Целта на християнина е да достигне живот с Бога. Какво е живот с Бога? Това е любов към Бога, защото Бог е любов. Това е живот с Любовта. Да се научим да живеем с Бога можем само като се учим на тази любов. За целта е необходимо да извършваме дела на любовта. А любовта винаги е жертвена. Това е самоограничение (именно самоограничение, тъй като то е наш избор: да ядем или да не ядем нещо).
Бог няма нужда от това християните в определени периоди от годината да ядат или да не ядат някаква храна, да правят поклони и други аскетично-диетични упражнения. Това е необходимо на нас, за да се научим да жертваме своя комфорт, своята вкусна, питателна храна, изобщо нещо свое. И с помощта на това да се учим на любов.
‒ Отец Александър Салтиков казва, че на съвременните деца действа само едно: призивът да станат личност. Личност може да стане само силният човек и само в общуване с други личности. Най-висшата Личност са трите Лица на Светата Троица, затова без Бога е невъзможно да станеш личност. Силният човек не е гордият, а този, който е победил самия себе си. Как можем да възприемем поста от тази гледна точка?
‒ Тази гледна точка ми е много близка, изцяло я поддържам. Именно за младия човек е важно да чуе за това, че го отделят от подобните на него хора като личност. За това, че го правят такъв, какъвто той е: свободна, независима, силна, уникална личност. Що се отнася до поста, тук можем да говорим за възможността да преодолеем себе си, да извършим, макар и малък, но подвиг. Не случайно гръцката дума „аскезис” се превежда като „упражнение”, а целта на упражнението е извършване на подвиг. Постът е подвиг на преодоляването на себе си, на своите навици.
‒ С какво да започне човек, който пости за пръв път?
‒ Църковният пост не е диета. Според правилата на Православната Църква Великият пост е най-строгият. Той предполага въздържание от месо, млечни храни, риба, с изключение на два дни, Благовещение и Вход Господен в Йерусалим, и дори въздържание от растително масло, освен събота и неделя. Нещо повече, според Типикона (книга, съдържаща богослужебни и канонични указания, включително и за поста – бел. ред.) в първите два дни на Великия пост се предполага пълно въздържание от храна, когато само болните могат да приемат малко хляб и вода, и то само след залез слънце. А обикновеният човек тези два и половина дни преди извършването на Преждеосвещена Литургия трябва да пости литургично.
Трябва да помним, че Типиконът е бил съставен от монаси и за монаси (въпреки че съвременните учени-литургисти смятат, че монасите не са съставяли нито типикона, нито химнографията, а само са приели готовата традиция на катедралното богослужение. Така съвременното богослужение, извършвано според Йерусалимския устав, е било създадено в катедралните храмове на Йерусалим). Ние не можем да препоръчаме на съвременните хора, дори на младите, да постят така строго без съгласуване с духовника (духовник в пълния смисъл на тази дума, тоест духовен отец, който ви познава и с когото можете да обсъдите възможността за такъв строг пост).
От друга страна ние живеем във време, когато всички търсят комфорт, и съвременният човек, дори и младият, трудно полага усилия да ограничи своя комфорт, в този случай, комфорта в храната. Затова облекчаването на поста също трябва да бъде съгласувано с духовния отец. Най-разпространената енорийска практика за нормите на поста е следната: растителното масло се употребява за храна, но от риба се въздържаме. В духовните учебни заведения съществува практика, според която на учащите традиционно се благославя да ядат риба през Великия пост, с изключение на Първата, Кръстопоклонната и Страстната седмица), тъй като подрастващият организъм, понасящ големи учебни натоварвания, изисква по възможност по-питателна храна.
‒ В ПСТХУ също ли има такава практика – на учащите да се разрешава риба по време на Великия пост?
‒ Учебните корпуси на нашия Университет физически се намират на различни места в Москва. Главната му част – Богословският факултет и ректорският корпус, както и нашата семинария, се намират около храма на свети Николай Чудотворец в Кузнецкото предградие, певческият факултет – около храма на Света Троица, недалеч от храма на свети Николай, иконографският факултет на Поклонната планина, а всички останали факултети – в новия корпус на ул. Иловайска, където при нас има студентски град, общежитие, библиотека, столова. В столовата, намираща се на територията на храма в Кузнецкото предградие, отец ректорът не е благословил да се предлага риба по време на Великия пост, а в столовата в новия корпус, където живеят студентите, е разрешено да се приготвя храна с риба.
По време на пост трябва да изключим развлеченията и пребиваването в социалните мрежи
‒ Какво лично Вие се стремите да направите през поста?
‒ Както вече казах, християните понякога имат щастието да срещнат в своя живот подвижници и светии, които водят подвижнически живот, които носят подвиг в трудове, в свещенослужение, и разбира се, аскетически подвиг. Но аз трябва да си призная, че съвсем не съм подвижник. Аз съм човек много приземен и плосък, не умея да извършвам особени подвизи. През поста аз лично се старая да спазвам установените ограничения, които съществуват в православната традиция и които благославя моят духовник.
Освен това през поста се старая не само да не ям едно или друго, но и да съкратя, а ако мога – и изцяло да изключа четенето на развлекателна литература, слушането на музика, гледането на филми и телевизия (за съвременната младеж също така актуален въпрос е избавянето от интернет-зависимостта, например от пребиваването н т. нар. социални мрежи: „В контакте”, „Фейсбук”, „Одноклассники” и т. н.), и да посветя специално време на четенето на Свещеното Писание и свещените книги.
Доброволното ограничаване на своите желания далеч не е всичко. То само създава условия за духовен живот, за молитва (а на студентите дава допълнителни сили за учене, което никак не е маловажно). Трябва да правим нещо добро. Най-простото е през поста да се нагърбим с труда, който всъщност е много радостен, да прочетем цялото Евангелие. Можем да четем и Псалтир. Самият аз се стремя всеки ден да чета Евангелието. Някои четат и Псалтира всеки ден. Обикновено това се получава не винаги и далеч не при всички, а ето, през поста можем и трябва да положим усилия да се молим.
Постът и децата
За децата постът е много по-ярко събитие, отколкото за възрастните. Но за децата ограничаването в храната е по-сложно. В многодетното семейство е невъзможно да се говори за строг пост. Постът не е необходим на децата. Те не могат да постят. За децата постът трябва да бъде приятен, както казва химнографският текст в Триода, който се чете в началото на поста: „Да постим с приятен пост”. Малкото дете не може да разбере какво приятно има в това, че са му забранили да яде всичко. Ако децата биват принуждавани насила да постят, много вероятно е, че когато пораснат, никога няма да пожелаят да постят сами. В нашето семейство през поста не се яде месо. Малките деца пият мляко и ядат млечна каша, понякога краве масло. И това е всичко.
‒ Някои хора казват, че постът уж е вреден, защото по време на пост много хора се разболяват, или че да се пости е вредно за женския организъм и т. н. Какво можем да отговорим на това?
‒ В тази теза има лукавство, защото е известно, че не само умереността в храната, но дори и пълното кратковременно въздържание от храна е полезно за физическото здраве. Разбира се, всяка идея може да бъде доведена до абсурд. Ако нещо се прави с фанатизъм, може да се стигне до негативни резултати, и ако постим неразумно, бързо можем да стигнем до припадъци от глад. Ние живеем натоварен живот, пълен със задължения, които не можем да оставим, и ако постим неправилно, това може да завърши зле. Трябва да помним, че в църковния живот съществува „царски път”: не трябва да има всепозволеност, но не трябва да има и фанатизъм в самоограничаването. Трябва да се учим на умереност. По-лесно е изобщо да не ядем, отколкото да ядем въздържано, или, след като сме започнали да ядем, да се ограничим в количеството, в характера на храната.
‒ Как да направим така, че постът да не премине напразно?
‒ Всеки човек, и този, който току-що е започнал да пости, и този, който има опит в църковния живот, всеки ден трябва да изпитва сърцето си: успял ли е да направи усилие в преодоляването на себе си, не е ли преминал този ден, този отрязък от постното време, напразно? За да не се наложи, приближавайки се към Пасха, да кажем: „Още един пост премина, а аз нищо не успях да направя”.
Може би не е време преди поста да говорим за това, но да си спомним думите на Йоан Златоуст на Пасха, че Господ на Пасха приема и този, който е постил от самото начало на поста, и този, който е започнал да пости в средата, и този, който само е искал да попости, но не е успял да направи нищо. Защото Господ, както казва светията, „приветства и намерението”. Понякога става така, че да разгорим това намерение в себе си, също е подвиг. Всеки има своя подвиг
