Едно ново начало – част първа

3809 0
andrey_konanos

Автор: архим. Андрей Конанос
Източник: архив atheataperasmata.wordpress.com
Превод: Мартин Ганев

ВИЖ ВТОРА ЧАСТ
Сега, когато се намираме пред едно ново начало, когато чувстваме, че започва нещо ново, някаква нова промяна в нашия живот, нека направим преоценка на нашите сили, едно преразглеждане на живота ни, като вземем съответните мерки. Нека го направим именно сега, когато започваме отново, сега, когато е началото. Още повече че за един християнин всеки ден е едно ново начало. Всяка сутрин, когато слънцето изгрява и Бог ни дава възможността и времето да изживеем още един ден на тази планета, отново ни се дава шанс да започнем всичко наново. Нека го сторим именно сега, когато много начала съвпадат. Мислех си, дали да не поговорим за някои упражнения, които нашата душа може да прави, някои базисни принципи и основни положения, които можем да съблюдаваме всеки ден, които е хубаво да присъстват, украсявайки нашето ежедневие. Някои движения, които да събудят нашата душа от налегналата я понякога летаргия, хипотоничност или отпадналост, и чрез които да чувстваме, че започваме всеки ден начисто. Те ще ни помогнат да започнем една програма за духовното ни развитие в нашето ежедневие, действия, които когато се повтарят всеки ден през целия ни живот и цялата година, макар да изглеждат малки и незначителни на пръв поглед, ще ни помогнат да обогатим и украсим нашия живот, разбирайки стойността и наслаждавайки се на този дар Божи.

Ако лекарите ни дават някои практически съвети за всекидневния ни живот, които са полезни и ни помагат, ако биват прилагани всеки ден, то колко по-добре би било за нас да имаме някакви пътепоказатели, основни указания, които да ни помогнат в живота на Църквата, в живота на Духа, в живота на култивирането на нашата душа. В едно от медицинските списания, които четох,  един лекар разказа нещо много вълнуващо и разтърсващо. Макар  инфарктът да се проявява в някаква конкретна възраст от 45 до 55 или 60 години, на него му е необходимо доста време, за да се прояви в зряла възраст макар и еднократно. Но въпреки че се случва веднъж, т.е. макар че това “бам” бива чуто веднъж от човека, който преживява този огромен шок за съществуването и тялото си,  като понякога оживява, а понякога не, предподготовката за него става през всичките предходни години. Впрочем лекарят го обясни: “Когато си бил млад, ти си ял каквото си искал, както, колкото, и по което време си искал. Когато си бил млад, ти си злоупотребявал – пиел си, пушил си, водил си среднощен живот, не си спял когато трябва. Тогава ти не си усещал проблем и си си прекарвал добре, и тъй като си си прекарвал добре, ти си си мислел, че това никога няма да ти случи. Неусетно годините са минавали, проблемът е нараствал, трудностите за организма са се натрупвалали и в даден момент този проблем е избил”. И събитието внезапно се разчува: “Горкият човек, 45-50 годишен, а се е случило нещо толкова ужасно в живота му. Така неочаквано”. Само че лекарят продължава със своите пояснения:  “Не, не е внезапно”. Това, което ти наричаш внезапно,  по своята същност не е такова. То се е подготвяло малко по малко, организмът е усещал грешките, които са ставали, но ти не си отдавал значение нито на препоръките на лекарите, нито на малките неразположения, които си чувствал, като си си казвал, че не са от значение. Не отдаваш значение на това или на онова, като малко по малко грешките от миналото изплуват, проявявайки се в някакъв голям здравословен проблем. А ти си казваш: “Как така неочаквано се случи това?!”. Само че това не е така.

Този лекар даде и няколко много практични съвета, които ако спазваме, ще избегнем инфаркт, холестерол или склероза. Казва например, че е хубаво да започваме денят си с хубава закуска,  да не излизаме от дома си на бегом, гладни и разтревожени, защото организмът ни има нужда от гориво, плодове, зърнени храни и витамини. Той  има нужда от тези неща, не можем да тръгнем просто така. Друг съвет, който този лекар даде, е да се грижим всеки ден за хигиената на нашето тяло – да си мием зъбите, всеки ден да спим не по-макло от 5 до 7 часа, за да се успокои нашата нервна система. Не може да си цял ден на крак под напрежение и да искаш да си спокоен, а после когато си нервен и гневен да се чудиш защо е така. Това се дължи на начина ти на живот, на това, че не си отпочиваш. Трябва да си почиваш за малко през деня.

Лекарят каза, че всеки ден трябва да правим и малко гимнастика, някои простички упражнения, и ако не можем да правим труднни неща, нека просто да се  разхождаме. Например като не слизаме на спирката, където живееме, но на предходната, за да се разхождаме малко, да се изкачваме по стълбите в  блока си, а не винаги с асансьора и т.н.

Всеки ден да ядем по малко плодове и зеленчуци.

Чудите се какво отношение имат тези практически съвети към нашата духовна беседа?

Накрая този лекар каза нещо, което много ми напомни един цитат на свети Исак Сирин – когато добрите ежедневни навици се повтарят, те създават чудесни резултати, построявайки един здрав организъм. Малко по малко, но всеки ден – по малко, но неотклонно, по малко, но постоянно. Това, което този лекар каза, беше впечатляващо, напомняйки ми свети Исаак Сирин, който веднъж забелязал в една пещера, че от една скала прокапвала една капчица. Тази капка прокапвала от време на време върху камъка, съвсем рядко, но все пак капела – “плис”. След години Свети Исаак забелязал в тази пещера, че тази вода, тази капчица, нещо, толкова нищожно – та една капка вода какво е, съвсем скоро тя се изпарява? – че тази капка, която падала постоянно върху камъка, издълбала и изкопала скалата, довеждайки до толкова внушителен резултат. Нещо толкова незначително. Една капка пробила скалата. Това обаче е една капка, която капела постоянно на точно определени интервали.

Малките неща всъщност не са малки. Незначителните неща имат изключително голямо значение за нашия живот, когато тези незначителни неща имат някаква повторяемост, т.е. когато се повтарят и случват често в нашия живот, било като добри или лоши навици. Нека не пренебрегваме малките неща, защото големите неща биват построени от малките. Едно велико произведение от мозайка е съставено от много малки камъчета, от които ако вземеш само едно, ти няма да можеш да разбереш какво точно крие то. Когато обаче това едно камъче бъде поставено в целия този комплекс и синтез, тогава се получава този превъзходен резултат. Ти започваш да виждаш някакъв образ, пейзаж, някаква фигура,  изображение, което доставя наслада на този, който го съзерцава. Това хубаво дело се състои от много малки неща.

Един светец беше казал, че дори най-красивата походка може да бъде развалена от едно камъче, което се намира в обувката ни. Нещо много малко, може да навреди на цялата ти походка, да ти попречи да вървиш, причинявайки ни неудобство или болка, защото не ти позволява да ходиш удобно.

Не съществуват незначителна неща в Църквата. Всичко онова, което животът на Църквата ни предлага, макар да изглежда дребно и да не ни впечатлява, когато се случва постоянно и се повтаря на редовни интервали, тогава ни носи големи, богати и изобилни плодове, на които ще се насладим не в този ден, когато направим първата крачка, но след известно време, след няколко години. Първоначално ние сеем, измаряме се и поливаме, малко по малко извършваме това усилие всеки ден, а с течение на времето ще видим плодовете и ще си кажем: “струваше си усилието, това малкото, което сторих”.

Когато човек извършва тези неща всеки ден, с течение на времето те му помагат да изгради един добър характер и красива личност, те ще му помогнат да придобие добра душа, която ще сътвори една приятна среда около себе си.

Нека първата ти мисъл когато отваряш очите си всеки ден да бъде Христос, преди още да си вдигнал щорите, за да влезе светлина в стаята ти. Преди да осъзнаеш кой си, къде си, къде се намираш, бидейки още в летаргичното състояние между съня и будността, когато чуваш будилника и се пробуждаш, като все още не знаеш какво точно се случва. В това преходно състояние, което е няколко секунди, ти трябва да успееш да дадеш на ума си храна. Дай му подходящата такава, като не му поднасяш грижите, тревогите, притесненията и проблемите от деня, които те очакват с отварянето на очите ти. Не започвай да мислиш за сметки, дългове, задължения, храна, работа, покупки, магазини, за прадажбите и посещенията, които трябва да извършиш…

Не… С отварянето на твоите очи, дай приоритет на твоето сърце и ум, на молитвата с името на Христа. Положи Христос в себе си. Отваряйки очите си, обърни ума си към Христа, изключи всичко останало, което идва, за да те смути, да те обърка и притесни твоето сърце, т.е. всичко това, което не е първо, не е по-добрата част, която е избрала Мария – “И Мария избра добрата част”. Нека сторим това в началото на деня си. “Добро утро, Христе мой”, беше казал поетът Веритис в една от своите поеми. С отварянето на очите си, той е казвал: “Добър ден, Христе мой”. Осъзнай това отношение с Христа, че това е един ден, който ти е дарен, който започва, защото Бог е пожелал, и понеже Бог е пожелал ти живееш, като ти дарява още един ден. Не се е случило някакво земетресение, което да те притисне, или нещо в живота ти, за да отминеш от този свят. Бог не те е взел, оставяйки те да живееш още един ден. Защо? За да се обърне сърцето ти подобно на слъчоглед, който гледа в слънцето,  и като слънце да виждаш и ти Своя Бог. Това е най-естественото и най-нормално нещо, което човек може да направи, и би трябвало да прави, ако функционира правилно неговата душа, т.е. ако функционира като една здрава душа. Това е един начин да помогнем на нашата душа да придобие здраве. Нека мислим Христа, нека всеки ден, който започваме, намерим време да се помолим малко, да кажем нещичко, да кажем молитвата “Господи Иисусе Христе, помилуй ме” още с нашето събуждане. Да кажем молитвите, които нашият изповедник ни препоръчва. Някои четат накаква част от утренята, други от шестопсалмието, а други от молитвеника. Всеки има някаква програма, която му е била препоръчана от изповедника. Нека само не я забравяме. Дори когато се изправиш, за да се облечеш, докато сваляш своята пижама и слагаш дрехите си, тогава също се моли като казваш: “Господи, както се събличам, така извади от мен страстите и егоизма”, а докато се обличаш след това и слагаш своите дрехи казвай: “Господи, както слагам пуловера, ризата или обувките си, така, Господи, ме облечи със смирение, облечи този ден в любов, а мен в смирени”. Докато миеш лицето си също: “Господи, така, както умивам лицето си, така ме умий с Твоя Пресвят Дух, като ми дариш дара на Светия Твой Дух”.

Обърнете внимание какво казваме сега – умиваш се и се молиш, събличаш се и се молиш, обличаш се и се молиш. Много хубаво е винаги да намираме време за молитва през целия ден. Знаете ли, колко много пъти през деня можем да се молим? Изключително много, твърде много. Но тъй като свързваме молитвата с някакъв момент, в който ще оставим всичко и ще се отдадем само на молитвата, на нас ни убягват всички останали възможности. Разбира се, че трябва да се молим и съсредоточени, но тъй като ритъмът на нашия живот е толкова спазматичен и бърз, понеже в нашата епоха съществува някакво ускоряване на работата, хубаво е да намерим време, възползвайки се от тези малки възможности, за които преди малко казахме, и да се молим и през тези часове.

Помня когато веднъж слизах по стълбите на метрото с моя изповедник. Тези стълби са много, безкрайни, сякаш слизаш в недрата на ада. Цели три етажа от стълби надолу в земята. Докато слизахме той ми каза: “Нека на всяко стъпало казваме в себе си “Господи помилуй”. Знаете ли, колко “Господи помилуй” може да каже човек? … Знаете ли колко хубаво е да се движи влакът, а ти да се молиш и освещаваш подземията на земята, да освещаваш пространството и хората, които са около теб, тъй като Божията благодат се рапръсква наоколо. Например чакаш на опашката, за да си платиш сметките, данъците, или си в банката, или във фурната, за да вземеш нещо. Нека го превърнем в навик, нека положим едно ново начало всеки ден, като се молим през моментите, в които можем, тези малки моменти, които ако бъдат събрани от сутрин до вечер, стават много. Когато ги съединим може и да са само половин час, но е много хубаво тази молитва да стане наш навик. Според свети Никодим Светогорец тази молитва се нарича “изстрелваща се”. Той нарича тези малки молитви “изстрелващи”. Какво ще речете това? Тоест те са като една стрела,  която изстрелваш със своя лъκ към Бога, и те достигат до своето предназначение, казвайки “Господи Иисусе Христе, помилуй ме”.

Например хванал си някое такси – “Слава Тебе, Боже, в тази лудница намерих такси, благодаря Ти”.  Автобусът идва навреме – “слава Тебе, Боже”, изтървал си автобуса – “Господи дай ми търпение, за да не се изнервям, сега когато бързам, дай ми търпение да издържа”. Всичко може да бъде превърнато в повод за молитва. Това, за което казваме, че ни възпрепятства в молитвата, мисля че би могло да бъде превърнато в молитва. Точно в тези моменти. “Как да се моля в такъв трафик на пътя?”, казва ми някой, но аз отговарям: “Ама, точно защото има такъв трафик на пътя, затова можеш да се молиш. Какво друго да правиш толкова време в колата”… Около нас настава някаква паника, но аз се моля, и светът не ме смущава, аз не влизам в света, но поставям Бога в себе си, правейки този невидим преход, т.е. помагам на себе си и посредством тази суматоха навлизам в пространството на Бога, в пространството на спокойствието, на покоя, и така започва един много хубав ден. Много хубаво е да излизам молитвен от вкъщи и да се връщам молитвен. Моли се преди да проговориш в отношенията си с колегите и кажи някоя дума и на Христа: “Господи, просвети ме какво да кажа”. Или влизаш в някакъв офис: “Нека не бъда разтълкуван погрешно, нека не се карам”. Например някой служител ти говори рязко, но ти се въздържай, превръщайки положението в молитва и казвайки на себе си: “Господи просвети ме”.

Много хубаво е да споделяш всяко нещо с Бога, като превръщаш всичко в божествено и поставяш дори и най-светските неща в Божията благодат, да ги потапяш в Неговата благодат, а Той да ги умива с Неговата помощ, присъствие и промяна. Така ще видим чудеса в нашия живот. Представете си, ако родителите са такива, ако децата са такива, представете си ако един дом функционира по този начин – колко хубаво би било! И така нека от днес нататък първата наша мисъл, но и останалото наше време от деня, бъдат един живот и събития замесени с молитва.