Страстната седмица: обяснение

7390 0
strastnata-sedmitsa

Източник: www.antiochian.org
Превод: Павел Стефанов

Великият пост и Страстната седмица са два отделни постни периода, както и две отделни чествания. Великият пост завършва в петък на шестата седмица (в деня преди Лазаровден). Страстната седмица започва веднага след това. Нека да разгледаме значението на всеки един от специалните дни на Страстната седмица.

Лазаровден: Лазаровден е денят, с който започва Страстната седмица. Тя е посветена на възкресението на Лазар – приятел на нашия Господ, който е бил в гроба четири дни. Това действие потвърждава всеобщото възкресение на мъртвите, което всички ние ще изпитаме при Второ пришествие на Господ Иисус Христос. Това чудо довело много хора до вярата, но също така е довело до решението на първосвещениците и фарисеите да убият Иисус Христос (Йоан 11:47-57).

Вход Господен в Ерусалим: Нашият Господ влиза в Йерусалим и е обявен за цар – но в земен смисъл, тъй като много хора по Негово време търсели политически Месия. Нашият Господ е Цар, разбира се, но от различен тип – вечният Цар пророкуван чрез пророк Захарий. Ние използваме палмови клонки през този ден, за да покажем, че ние също приемаме Иисус Христос като истинският Цар и Месия на евреите, Когото сме готови да следваме – дори до Кръста.

Велики понеделник, вторник и сряда: Първото нещо, което трябва да се каже за тези служби и за повечето от другите служби през Страстната седмица е, че те са „пригодени“ в очакване. Всяка служба върви дванадесет часа напред. Вечерната служба, следователно, е всъщност утринната служба на следващия ден, докато утренните служби на Велики четвъртък и Велика събота са всъщност службите на идващата вечер.

Разбирайки това, нека да обърнем внимание към службите на Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда (отслужвани съответно вечерта в неделя, понеделник и вторник). Службите през тези дни са известни като Младоженеца или Последование на Жениха. В първата служба в неделя вечерта свещеникът носи иконата на Христос Младоженеца с шествие и ние пеем „Химна на Младоженеца“. Ние виждаме Христос като Младоженеца на Църквата, носещ белезите на Своите страдания, и така подготвящ сватбено тържество за нас Божието царство.

Всяка една от тези служби на Последованието на Жениха има определена тема. На Велики Понеделник се почита паметта на благословения Йосиф, син на патриарх Иаков. Йосиф често се разглежда като предобраз на Христос. Йосиф бил предаден от братята си, хвърлени в яма и продаден в робство от тях. По същия начин, нашият Господ беше отхвърлен, предаден от Своите и продаден на смърт. Евангелското четене за деня е относно безплодната смокиня, която Христос проклел и изсушил, защото тя не родила плод. Безплодната смоковница е притча за тези, които са чули Божието слово, но не принасят плодове на покаяние и не се покоряват на Словото. Първоначално изсъхването на смокинята е свидетелство против тези евреи, които отхвърлят Божието слово и Спасителя. Обаче то е и предупреждение към всички хора, във всички времена, че е важно не само да се слуша Божието Слово, но и да се изпълнява на действие.

Притчата за десетте девици се чете на Велики вторник. Тя разказва историята на петте девици, които напълнили светилниците си в подготовка за посрещане на младоженеца, докато останалите пет допуснали светилниците им да угаснат, а оттам и не били допуснати до сватбеното тържество. Тази притча е предупреждение, че ние винаги трябва да сме готови да посрещнем нашия Господ, когато Той дойде отново. Темата на деня се подсилва от химна, който пеем: „Виждам Твоя чертог украсен, мой Спасителю, но нямам брачна одежда, за да мога да вляза. O Подателю на Светлината, освети одеждата на моята душа и спаси мен„. Темата на Велика сряда е покаяние и прошка. Ние помним грешницата, която помаза нашия Господ в очакване на смъртта Му. Нейното покаяние и любовта й към Христос е темата на прекрасното песнопение, който се пее през тази нощ, напомняйки ни още един път, преди „да е станало твърде късно“, че ние също можем да бъдем простени, ако се покаем.

Св. Тайнство Елеосвещение: Тайнството Свето Елеосвещение се чества на Велика сряда вечерта. Всъщност тази служба може да се прави по всяко време на годината, особено когато човек е болен. Обаче поради нашата нужда от прошка и духовно изцеление, ние отслужваме тази служба по време на Страстната седмица за опрощение на греховете ни. Ние трябва да се подготвим за тази служба с молитва, както се готвим и за Светото Причастие.

Велики четвъртък: На Велики четвъртък ние се обръщаме към последните събития за нашия Господ и на Неговите страдания. Четвъртък сутринта започва с вечерна Света литургия в памет на Тайната вечеря. Както вече споменахме, това е всъщност вечерната служба на Велики четвъртък, отпразнува сутринта в очакване. Всеки трябва да се постарае и да положи усилия да се причасти на тази служба, както е било на Тайната вечеря, когато нашият Господ е установил светата Евхаристия. На тази Литургия Господ отново ни дава Своите пречисти Тяло и Кръв.

Четвъртък вечерта започва всъщност със службите на Разпети петък. Четенето на дванадесетте Евангелията, описващи страданията на Христос, припомнят тъжното време на Христовото Разпятие. След прочитането на петото Евангелие светият Кръст се изнася и се прави с него шествие около църквата, а тялото на Христос е приковано на кръста в центъра на църквата.

Разпети петък: Това е ден на строг пост. Не се яде и не се пие нищо на този ден. Това е единственият ден в цялата година, в който не се служи Света Литургия, от какъвто и да е вид. На сутринта ние служим Царските часове. Тези тъжни часове, както четем в различните песнопения и химни, наблягат на Разпятието. Следобед се извършва вечерната служба на снемането на тялото на Христос от кръста. По време на четенето на Евангелието тялото на нашия Господ е свалено от кръста и увито в нова, бяла ленена плащаница. Това действие означава снемането на тялото Христово от кръста от Йосиф Ариматейски (Йоан 19:38-42). По-късно в службата се прави шествие с плащаницата с тялото Христово върху нея и се поставя в наскоро украсена гробница. Вечерта се отслужва Опело Христово. Тази служба започва по тъжен начин, но до края на службата ние вече сме в очакване на Възкресението на нашия Господ. Запомнете отново, че на Разпети петък вечерта Опелото Христово е всъщност първата служба на Велика събота, денят, в който тялото на нашия Господ почива в гроба, докато Неговата пречиста душа слиза в ада, за да освободи верните от Стария Завет.

Велика събота: Този ден е ден на надежда и очакване. На сутринта ние отслужваме вечерна света Литургия, която е посветена на Христовата победа над смъртта. Носят се светли одежди, тъй като ние очакваме Христовото възкресение. Лаврови листа се хвърлят в цялата църква по време на служба, защото в древните времена лавровите листа били знак на победа. След като листата са разпръснати хорът пее „Възкресни, Боже, и съди земята, защото на Тебе принадлежат всички народи„. Старозаветната история на Йона в корема на кита се чете на тази служба, защото Йона се вижда в Църквата като предобраз на Христос. Както Йона беше три дни в корема на кита и след това беше върнат обратно върху земята, така и нашият Господ е бил три дни в гроба преди Неговото славно Възкресение. С Вечерната Божествената Литургия на Велика събота завършват служенията на Страстната седмица и ни води до навечерието на Великото и Свето Възкресение.