ТЪРПЕНИЕТО: КЛЮЧЪТ КЪМ ХАРМОНИЯ В СЕМЕЙСТВОТО

2364 0

Източник: orthodoxwayoflife.blogspot.bg
Превод: Павел Стефанов

Какво да направим, когато виждаме някой член на семейството ядосан? Св. Паисий Светогорец ни съветва да мълчим и да се молим с Иисусовата молитва.

Той казва:

Виж, когато някой е изпаднал в гняв, без значение какво ще кажеш, той няма да чуе нищо. По-добре е да останеш тих и да си казваш Иисусовата молитва. С молитва той ще се успокои, а след това можеш да общуваш с него. Виждаш ли, дори рибарите не отиват за риболов в бурно море, а само ако морето е спокойно; те чакат търпеливо бурята да премине“.

И така, защо ние сме толкова нетърпеливи към другите? От къде произхожда търпението? Старецът казва, че то произхожда от любовта.

Той казва: „Търпението идва от любовта. За да понасяш друг човек, ти трябва да чувстваш дълбоко състрадание и болка за него… Аз съм виждал как зверове се превръщат в агнета. С упование в Бога всичко се развива нормално и духовно“.

Повечето от трудностите, пред които сме изправени в семейния живот, произтичат от незначителни неща. Когато погледнем назад върху тях, дори и тези, които водят до развод, ние често виждаме че причините са поради дребни неща. Това, което се изисква от нас е да не позволяваме на тези малки неща ни надвият.

Старецът казва още: „Най-големите скандали, не само в семействата, но и в държавната власт, произтичат от най-незначителни неща. В семейството човек трябва да се смирява пред другия; трябва да подражава на добродетелите на другия и също така да бъде търпелив към немощите и особения характер на другия“.

Как може това да е възможно? Старецът отговаря: „За да стане това възможно, много помага да мислим за това как Христос пожертва Себе Си за нашите грехове, и че Той ни търпи всички – милиарди хора – въпреки че е без грях. Обаче, когато ние страдаме от особеностите на другите, ние изплащаме дълга на нашите собствени грехове. Бог в Неговата благост е подредил нещата съвършено, така че с нашите дарования ние можем да си помагаме един на друг, а с недостатъците си можем да се смиряваме пред другите. Защото всеки човек има някакви дарования; но всеки също така има и някои недостатъци, с които трябва да се бори, за да ги преодолее“.

За да има хармония в семейството или в дадена общност, ние трябва постоянно да осъзнаваме, че всички ние сме грешници, включително и себе си. Ние трябва да развиваме търпение и да не позволяваме грешките на другите да ни извадят от равновесие. Ние трябва да помним жертвата, която Христос направи за нас и как Той претърпя огромни болки заради нашето спасение. Такъв е и нашият път. Чрез нашето търпение, което произхожда от истинската любов, другите също ще чувстват тази любов и ще се стараят също да се научат на любов. Ние трябва да си помагаме един на друг да преодолеем нашите слабости. Когато разпалим в себе си гняв към някого, ние само усложняваме нещата. Когато сме смирени и осъзнаваме собствените си грешки, и се стараем да бъдем търпеливи, тогава ще намерим начин да търпим и да преодоляваме всички пречки за хармония в живота. Тези, които тук се упражняват в търпение, ще намерят вечен покой на небето с Христос. Да следваме примера Му и ние винаги ще бъдем на правия път.

Запомнете добре тези думи на св. Паисий:

Духовният човек трябва да посреща всичко с Божествена справедливост, търсейки това, което е от полза за другия човек. Защото когато човек е слаб и прави грешка, тогава той заслужава до известна степен снизходителност, защото има смекчаващи вината обстоятелства. Но когато някой, който е в по-добро духовно състояние, не проявява никакво разбиране, тогава той ще има най-голяма вина“.