Архимандрит Андрей (Конанос)
Превод: Биляна Гълъбова
Първоизточник: : www.pravoslavie.ru
Продължение на статията: ВСИЧКО ЩЕ БЪДЕ НАРЕД, ЧАСТ 1. ДОВЕРИ СЕ НА БОГА.
Тайните на Бога… не мога да ти ги разтълкувам. Не зная и как да ги обясня. Представям си те как се изумяваш, плашиш се, в някои случаи не знаеш и какво да кажеш. И когато ме питаш за тези безгранични и необятни тайни – „защо се случва това, защо се случва онова, защо Бог ме е оставил”, аз не знам какво да отговоря. И на всичкото отгоре съм съгласен с теб. Но какво бих могъл в такъв случай да посъветвам – хайде да се помолим. Да се обърнем към Бога лично: „Господи, защо правиш това? Просвети ме, за да разбера. Помогни ми да постигна Твоята тайна”.
Така или иначе, всичко ще доведе до добро. Сега може би си огорчен и казваш: „но защо, но как така”. Поспри замалко и не бързай! Поизчакай малко, няколко години. Нека преминат и няколко десетилетия. Виждаш ли колко е лесно за казване: „Нека преминат няколко десетилетия”? Изричаш го за няколко секунди! А у теб това предизвиква протест. И в крайна сметка всичко ще се случи точно така. Трябва да отмине достатъчно количество време, за да разбереш защо са се случили някои събития. И тогава в даден момент ще почувстваш, че за всичко си е имало свой „план”. Като казвам „план”, имам предвид „защо трябва да се случи това или онова”. „Планът”, който е стоял зад болестта, „планът”, който се е криел зад смъртта на твоя родственик. Или защо е трябвало да загубиш работата си през онази година. За всичко има „мъдър план”, на който следва да се довериш простосърдечно. Ако си намерил друг изход, аз ще го приема с уважение. Обикновено в такива ситуации, когато се случват такива непредвидени събития, един си изгубва ума, друг не вярва в нищо и не знае какво да прави в живота си. Човек изпада в страшна безизходица. Има, обаче, изход: да се предадеш на любовта, на Промисъла и грижата на Бога. И тогава всичко ще се обърне за добро.
Научи се да казваш в живота си: „Всичко ще бъде наред”. „Но нали сега не е добре”, чуваш глас вътре в себе си. „Всичко ще бъде наред”. „И това, което сега е зле? И то ли ще бъде наред?” „Да, и то. Всичко ще бъде наред. Почакай и ще видиш. Ще видиш как се изменят събитията. Нужно е търпение. И накрая от горчивото ще излезе нещо сладко”.
В една притча се разказва за един цар, който имал един роб. Те ходели заедно по всички дела на царя и робът му помагал във всичко. Този роб постоянно повтарял това, което ти казах и аз: „Всичко ще бъде наред, всичко е наред”. „Кое ще бъде наред?” – го питали другите. Навън било мрачно време, а той казвал: „Хубаво, много хубаво”. На другия ден светело слънце. И той пак: „И днес всичко е прекрасно”. И ето, че веднъж се отправили на лов, нещо се случили с лъка, който държал робът. И той изстрелял, отрязвайки пръста на царя. „Какво направи с мен?”- развикал се царят – „ох-ох, боли ме, боли ме”. А робът се обърнал към него и без страх отново казал ”Всичко ще бъде наред!”. „Как всичко ще е наред, безумецо, ти разбираш ли какво говориш? Щом „всичко е наред”, тогава хайде да полежиш в тъмницата за това, което ми направи, там ще разбереш какво значи „всичко е наред”. Той го изпратил в тъмницата, а сам си останал без пръст. Но продължавал да ловува, защото това му било слабост. Веднъж в гората царят се поотдалечил от другите, навлязъл доста по-дълбоко от обичайното и там го пленили туземци, които решили да го принесат жертва на техните божества и накрая да го изядат. Защото тези туземци ядяли хора. И така тръгнали да го водят, а по пътя пеели и празнували с крясъци и викове: „хванахме царя, сега ще го убием и ще го изядем”. А царят през това време си мислел тъжно: „Виж само какво ме чака. Всичките ми подчинени се страхуват от мен, а тези туземци ще ме излапат жив и не знам как да се спася”. И когато го водели из гората, един от туземците забелязал, че царят е без пръст, не му достигал един пръст. Туземецът се развикал: „Ох, ох, сега не можем да извършим жертвоприношение и да го изядем, защото той има физически недъг”. Така повелявал техният „бог”, така казвало и преданието им, че можеш да принесеш на „бога” жертва и после да я изядеш, само ако жертвата няма недостатъци. А царят бил без един пръст. „Ох-ох- казал туземецът – колко жалко. Хайде, върви си, махай се оттук. Ти не си достоен да бъдеш изяден от нас.”. И царят си тръгнал, прекръстил се и благодарил на Бога, казвайки: „Ох-ох, спасих се, спасих се! Спаси ме това, че ми липсваше един пръст!” Това го въодушевило и много го зарадвало. И веднага си спомнил за своя роб, когото бил хвърлил в тъмницата. Веднага заповядал да го освободят. Извикали роба при царя, който развълнуван му казал: „Прости ми, робе мой, задето ти причиних това. Причиних ти такова страдание, заради мен се озова в тъмница”. Робът се обърнал към него и па казал: „Всичко е наред, всичко е наред, царю мой! Не се притеснявай!” – „Но ти беше в затвора и казваш „всичко е наред”” – „Но, царю мой, помисли какво щеше да стане, ако аз не бях в тъмницата, а бях с теб в гората на лов, кого биха изяли тогава? Биха изяли мен! На теб ти липсваше един пръст и ти се спаси! А пък аз си имам всички пръсти и не бих се спасил!” Сега царят разбрал, че в крайна сметка всичко е добре така, както се случва. Бог знае как всичко се случва. И затова допуска и такива работи […]
Когато бях в Кипър, отидох в един манастир и там видях снимка на един игумен (1), много млад човек, загинал в самолетна катастрофа, заедно с Александрийския патриарх (2) на път за Света гора. Много ме трогна историята на този игумен, разказана от братята. Казаха ми, че бил много духовен и свят човек, а пътуването приключило злощастно. Мисля, че там имаше и още един човек, който е трябвало да пътува заедно с тях. Но в последния момент нещо се случило и този другият не заминал. И вероятно този, който не заминал, вътре в себе си е съжалявал: „Ах, как бих искал и аз да полетя с отците. Старци, отци, игумени, Александрийският патриарх, бих получил такова благословение, намирайки се близо до тях. Е, нищо, какво да се прави! Не ме взеха, няма място, не ми е дошъл редът!” А какво стана после, всички знаят: въртолетът се разби, всички загинаха. Т.е., виждаш как всички те тръгнали с радост и то не къде да е, а на Света гора. И въпреки всичко…
Всичко може да се случи. Трябва да сме готови и открити за всчико. Да се осеним с кръстното знамение. И да продължим да живеем. И да приемаме всичко, каквото ни възлага Господ с увереността, че всичко това е за наше добро. Всичко ще послужи за наше добро. Сега някой ще каже: „добре, но как ще обясниш всичко това? Говориш ни така, разказваш ни разни истории и накрая виждаш, че всичко ще бъде наред”. Някои събития са на пръв поглед необясними. Но някъде в дълбините на живота е скрито благословение. Аз вярвам в това.
Ти виждаш бедните, които се мъчат и страдат. След един удар на съдбата следва друг. Удар, пълна безнадеждност. И си казваш: „е, как така – такъв прекрасен човек! А над главата му само облаци се стоварват! Как да разберем това?” а до него виждаш друг: живее благополучен, мирски и грешен живот. За него Бог не съществува. Той е здрав като бик. Остарява, живее до сто години и какво ли още не! Хората го гледат и си казват: „Е как така? Той върши само беззакония, живее далече от Бога, а всичко му е наред. А другият, още съвсем млад и вече страда от рак. И още един: доживява до осемдесет години, по цял ден пуши, псува и нищо!” Това теб те съблазнява и си казваш: „Как може да се обясни всичко това, какъв е този Бог! Къде гледа Той? Как допуска всичко това?” Но на Бог, доколкото аз виждам, а вероятно и ти си забелязал, никак не му повлиява това, което ще му кажеш ти или аз, или пък всички заедно. Той ти казва: „Говори си колкото искаш. Аз мълча. Не мога да ти разкажа това, което е Моя тайна”.
Сега си спомних, че точно това е казал Бог и на св. Антоний Велики. Веднъж, когато св. Антоний Го попитал: „Господи, защо на едни хора се случва това, а на други- друго?” Бог му отговорил: „Антоний, престани да разпитваш. Но все пак ще ти кажа нещо, преди да си започнал пак да питаш. Не се опитвай да проникнеш в тайните, които се отнасят за Мене. Всичко, за което питаш, са Мои дела. Дела божествени, които превъзхождат твоето възприятие. Те са отвъд границите на твоя ум. По-добре се занимай с Антоний, а не се занимавай с това какво прави Бог и как го прави. Това си е Моя работа”. Бог казал това на светеца не от презрение и не от безразличие. Сякаш му казвал: „Антоний, ти не можеш да постигнеш това. Трябва да ти разкажа много различни истории. Трябва да ти разкажа една дълга история, за да разбереш пътя на всеки човек и всичките „как” и „защо”. Аз съм, Който знае и има по-голяма мъдрост от теб” – му казал Бог – „и имам и любовта, и силата, и всички божествени, свети свойства, Аз знам повече от тебе.” И още: знай, че тези хора, които си имат всичко, но нямат връзка с Бога, , независимо, че сега всичко им върви добре, това не означава, че животът им ще завърши в пълно благоденствие. Защото те все още са живи и ти не знаеш края им във всички детайли. А има хора, които дори и да са богати, но ако богатството им, благополучието му, задравето му, не стават повод за благодарност към Бога, за душевен покой, славословие, милостиня, всичко това, което имат, ще се превърне за тях в катастрофа.
Има и богати хора, които ги погубва собственото им богатство. Има хора, които ги повличат талантите, дадени им от Бога. Затова не трябва да си правим подобни изводи, когато срещнем „несправедливост” в живота и няма нужда да се удивяваме. Има красиви жени или мъже-красавци, на които Бог е дал този дар на обаянието и телесната красота. Но това обаяние, тази тяхна външна красота понякога става за тях онова, което разрушава живота им. Те се забъркват тук, забъркват се там, лесно се увличат и нямат постоянни връзки. У тях се формират зловредни наклонности и това ги измъчва. А когато попиташ такъв човек: „защо живееш така?”, той ще ти отговори: „всичко това е заради красотата ми”. И въпреки, че красотата е дар, за него тя е гибелна. А ти го гледаш и му завиждаш: „Защо ли и аз не съм такава красавица?” Ти полагаш всякакви усилия, за да станеш красива, или още по-красива (или красив). Но може да се окаже, че това твое външно несъвършенство представлява Божията защита в твоя живот. Замисли се над това. Защото ако този красавец няма смирение, а носи страдание и с поведението си огорчава хората, то не се знае дали тази негова красота ще го доведе в рая.
(Следва продължение…)
По книгата: Π. Ανδρέα Κονάνου, Αθέατα περάσματα 2, Σωματείο Παναγία Γάλαξα η Θαλασσοκρατούσα 2012, σ. 168–176.
[1] Игуменът на манастира Махерас Арсений, загинал на 33 години, е оглавявал Обществото за помощ на братските славянски църкви – бел. на руския преводач
[2] Петър VII, патриарх Александрийски и на цяла Африка, 3.09.1949, Сихари, Кипър – 11.09.2004, Егейско море – бел. на руския преводач
