Автор: о. Спиридон Скутис
Превод: Константин Константинов
Вулканът с въпроси без отговор кипи. Едно дете в пубертета крещи, защото въпросите, които има, остават висящи, с неопределен отговор. Децата искат истинни и ясни отговори, а не половинчати думи. Отговори в стила „Защото така“, „Защото така казва свещеникът и Църквата“ са незадоволителни. Детето в пубертета е призвано да намери отговор на въпросите, които изникват на повърхността и засягат всичко. От тялото и душата му и хода на живота му до най-простите неща.
Необходим е хирургически подход с голяма разсъдителност, изкусност и любов. Както когато доближаваш един пленен лъв, за да отвържеш оковите му, за да върви сам по пътя на свободата. Младите имат празнини, те четат книгата на живота с липсващи страници. Решихме да откъснем няколко, но по този начин наранихме тяхната история. Тръгваме да поучаваме децата, но не разбираме, че много пъти те ни поучават със своите въпроси, понеже ни изправят пред нови безизходици.
Едно дете в наши дни има нужда от някого, на когото да се довери. Има нужда от истинна позиция по всеки свой въпрос. Неговите питания да бъдат задоволени с изчерпателни отговори. Младите се чувстват сами, танцуват залудо със страстите и биват пленявани от тях, защото, когато искат да поговорят с нас, ние имаме работа и своите занимания, затова раната им продължава да кърви. Раненият ще почине и след това въпросите „Защо?” ще ни опашат като отровни змии. Родител с главно „Р” е този, който става огледало на светостта за плода на своята любов. По пътя на опитността, автентичността и освещаването.
Нека намерим време за децата си. Нека не заставаме нито пред тях, нито зад тях, а до тях. Да бъдем техни спътници по пътя, който сами ще извървят с Христос като свой пътеводител. Нека и ние присъстваме там.
Да възлюбим децата, както бащата от притчата обикна блудния син. Да им дадем любов, която е „дълготърпелива, пълна с благост”, любов, която „не завижда, (…) не се превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява“(1 Кор. 13:4-7).
