Източник: orthodoxwayoflife.blogspot.bg
Превод: Павел Стефанов
Когато умреш, ще се изправиш пред това, което е известно като частен Божий съд. Това ще включва пълно изпитване на живота ти. Ако си живял по Бога, ще бъдеш заведен от Ангели на тайнствено място, където ще предвкусваш радостите на Царството Божие, в очакване на окончателното решение (Страшния съд) и възкресението. Ако не познаваш Бога в този момент и не си живял в покаяние, ще бъдеш взет от демоните, които ще те доведат до място, където ще предвкусваш мъченията на ада или вечно съществуване, отделено от Бога.
Старецът Клеопа ни казва за тези, които са осъдени на вечни мъки:
„Ако някой на частния Божий съд е осъден на вечни мъки, но е християнин и раб Христов, той има само една надежда. Неговата надежда е в застъпничеството на живите християни, които са в състояние да се молят на Христос за него да бъде спасен от мъченията на ада, или поне да намери някакво облекчение от тях.”
Св. ап. Павел ни казва: “защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си.” (2 Кор 5:10), а старецът Клеопа посочва, че св. ап. Павел също така казва на Тимотей: “И тъй, моля преди всичко да се правят просби, молитви, молби, благодарения за всички човеци.” (1 Тим 2:1). Също св. ап. Иаков казва: “Изповядвайте си един другиму греховете и молете се един за други, за да се изцерите; голяма сила има усърдната молитва на праведника.” (Иаков 5:16)
Старецът Клеопа добавя:
„Следователно, ако нашите молитви са в състояние да помогнат на живите, какво тогава би могло да попречи да помогнат и на починалите, при положение, че те също са живи с душите си? Бог е навсякъде и чува както молитвите за живите, така и за починалите“.
Ние можем да видим в Стария завет свидетелство за молитви за починалите (2 Мак. 12:42-45, Вар 3:4-5). Ние също така виждаме в Свещеното предание и в Светата Божествена Литургия молитви за починалите.
Молитвата за починалите не поставя нашата надежда за спасение в ръцете на хора. Тези, които са се отделили от Бога, няма да бъдат спасени, но тези, които се надяват и на молитвите на вярващи хора може да получат помощ от техните молитви, така както св. ап. Павел просеше молитвите на своите последователи. Ние трябва да помним, че Бог е всемогъщ с неограничена благост. Той със сигурност не иска вечната мъка на човека. Той гледа за нашата любов и любовта ни един към друг. Когато се молим един за друг, това е действие на любов. Ние знаем, че Пресвета Богородица и Ангелите и всички светии винаги се молят за нас, особено когато се събираме с тях в нашите богослужения, като панихиди или Светата Божествена Литургия. Господ Иисус Христос казва: „Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено.“ (Марк 11:24). Старецът Клеопа казва: „Следователно, молитвата за починалите не е само знак и укрепване на взаимната любов, но и доказателство за нашата вяра“. Спасителят казва: „ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия“ (Марк 9:23).
В притчата за богаташа и бедния Лазар (Лука гл. 16) ни е открито за голямата пропаст, която зее между Рая и ада. Старецът Клеопа ни казва: „И все пак, тази пропаст няма сила да попречи на милостта на нашия велик Бог, Който чува нашите молитви за починалите. Ние не предполагаме, като римокатолиците, че съществува очистителен огън (чистилище), но казваме, че само за тези, които са съгрешили много сериозно и не са изповядали греха си, преминаването от ада в Рая е невъзможно. За тези, които са съгрешили по-леко, този път не е безвъзвратно затворен, имайки предвид, че на Страшния съд мястото на всеки един човек, било то в Царството Небесно или в ада, ще се реши окончателно, тъй като след този съд някой, чието пребиваване е в ада, вече не може да премине в Царството Божие. За тези, които са съгрешили смъртно, нашите молитви са напълно безсмислени … Бог гледа от небето с внимание върху това, което извира от любовта, защото любовта в пълнота съдържа всички Негови заповеди“.
