Автор: Ирина Костова
„ и който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде мой ученик.“ ( Лука 14:27 )
Какво е значението на кръста? “Господ извърши нашето спасение чрез Своята смърт на кръста, на кръста Той разкъса ръкописите на нашитe грехове, чрез кръста ни примири с Бога Отца, чрез кръста свали над нас благодатни дарове и всички небесни благословения“ пише св. Теофан Затворник.
Понякога трябва дълго време да носим своя кръст без да възроптаем срещу Бога, колкото и да ни е трудно. Да преминем през много изпитания – болести, скърби, падения – с търпение, смирение и покаяние. Да имаме доверие в добрия Божи промисъл за нас с вяра и надежда. Любовта и молитвата да са винаги в сърцето ни. Да Му благодарим за всичко.
Лимасолски митрополит Атанасий в една беседа споделя „ Благодат има там, където има кръст“. Но понякога е толкова трудно! Тясна е вратата, а пътят – широк и винаги може да се изкушим да я заобиколим. Но ако се борим, падаме и след това със сетни сили се изправяме, тогава милостивия Бог ни помага и Божията благодат започва да извайва новия човек в нас. Тогава идва просветлението за посоката на живота ни, идва благодатта, идва и радостта. Бог отваря очите ни да прозрем Неговия план за нас.
„Каквито и страдания да имаме в този живот, те не могат да се сравнят с Божията слава, която ще се открие в царството Божие. Този свят е преходен, щем не щем, всеки ден, който минава, затваря една страница от книгата на нашия живот. Всеки ден се откъсва една страница и така докрай, докато дойде моментът, когато страниците ще свършат и ще се покаже задната корица, върху която ще пише КРАЙ!“ ( Лимасолски митрополит Атанасий)
Затова ни е даден Кръста. Но от нас зависи как ще го носим, с нетърпимост и безверие или с търпение и вяра. А нашата надежда е Бог да ни дари със Своята благодат и радост още тук на земята.