ЗА СМЕХА

3051 0

Автор: Архиепископ Иоанн (Шаховской)
Източник: azbyka.ru
Превод: Силвия Николова

Има два вида смях: светъл и тъмен. Те могат да бъдат различени по усмивката, по смеещите се очи. В себе си можем да ги различим по съпровождащия дух: ако няма ведра радост, тънко, меко веяние, което гали сърцето, смехът не е светъл. Ако в гърдите е жестоко и сухо, и усмивката е изкривена, смехът е страшен. Той е такъв всякога след анекдот, в който се осмива хармонията в света. Изкривената хармония в света изкривява душата на човека. Това се изразява в изкривяване на чертите на лицето.

„Горко вам, преситените сега, защото ще изгладнеете” (Лук. 6:25). Заплачете! Защото ще видите, че сте се зарадвали не на това, на което може да се зарадва човек, а на това, което е достойно за мъка.
„Благата усмивка” – това е огледалото на намерената хармония. Светците се усмихват, не се смеят. Смехът, като пълна чистота на радостта, е състояние на бъдещия век. Блажени, вие, плачещите, защото ще се засмеете.

Аскетичният опит за осветяване и преобразяване на човека дори съветва да се усмихваме, като не откриваме зъбите си (по-добре не много, по-мъничко радост, отколкото дори само мимолетна нечистота в нея!).

„Анекдотичният смях”, с който се смеят на филмовите ленти, в театрите, на пировете и купоните, където лесно се осмиват ближните, присмиват се на слабостите и на човешкото достойнство, на съвестта и на греховете, за веселба и за забрава на печалта, без смисъл, и тщеславното смесване с всичко друго, е болест на духа. Казано още по-точно: това е симптом за болестите на духа.

В духовния свят живеят и нечисти духове. Те стават видими върху лицата на „заливащите” се от смях… Ангелската радост озарява лицето с усмивка.
„Хапливият” смях не е от Бога. Язвителната усмивка, сарказмът на остротата – това е пародия на евангелската сол на мъдростта. Пародия, изкривяваща се в усмивка.

„Остротата” на думите винаги се врязва в душата. Но остротата, дори да е еднаква при два ножа – този на хирурга и онзи на разбойника, произвежда напълно различни действия. Едната, като се врязва, пропуска небесната светлина и топлината на Духа, или като изрязва загноеното, изрязва мъртвостта. Другата – безблагодатната острота – реже, боде душата и често пъти убива. Остри са само светците и само святото е остро. Неприятните парфюми парадират с остротата си. Много хора в света се изострят в „проявяване на себе си” чрез тези остроти.

Пределът на духовно нечистият смях е „омировият смях”, крякането… Такъв смях настига хората недалече от обилните трапези.

Този, който бди над себе си, който благоговее пред тайната на своя живот, опазва както целия си живот, така и своя смях. Той съобразява своята усмивка дори пред Бога.

Светите светители в света и плачат, и се усмихват като деца. Защото само децата – както и истински вярващите хора в Христа – имат чистота на живота, видима с телесните очи, дори личаща си в чертите на лицето. При децата всичко е просто и чисто, все още недокоснато от духа на тлението. Смъртта още не се е явила, като присмехулна гримаса, над смъртната природа. На тях им е дадена пролетта на живота като начало и като възпоминание за рая. И ето, те гледат чисто, смеят се чисто, говорят без лукавство, лесно плачат, лесно забравят своя плач …
„Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството Небесно” (Мат. 18:3). Ясно е защо.

Най-висша похвала за човека е да кажат за него: „Смее се като дете” – смях непорочен, близък до райската хармония.