ИИСУСОВАТА МОЛИТВА — ТАЙНСТВЕНО ЕДИНЕНИЕ С БОГА

2453 0

Автор: архим. Емилиан Симонопетритски
Превод: Пламена Вълчева

Предлагаме на вашето внимание една беседа на архим. Емилиан Симонопетритски за значението на молитвата в монашеския живот. Старецът отговаря на въпросите на германски поклонници, посетили Света Гора през 80-те години на миналия век. Преводът на руски език е дело на братя и енориаши на Валаамското подворие в Санкт-Петербург. Източник: www.valaam.spb.ru

Въпрос: Какво представлява молитвата?

Молитвата е реално усещане за Божието присъствие. Същевременно тя е  свидетелство за живото общуване с Бога, с Когото човекът събеседва и пред Когото разкрива дълбините на сърцето си. Човекът чувства присъствието на Бога, но заедно с това усеща и своето собствено участие, като при това Божествено общение не става смешение на двете ипостаси. Всяка от двете личности — човешката и Божествената — пребивава в своите граници, като човекът е този, който се устремява нагоре към Бога, а Бог е Този, който снизхожда към човека. Чрез молитвата човекът сякаш принася себе си в жертва на Бога, а Бог предлага Себе Си на човека. Това е начинът, по който  възниква този удивителен съюз, при който Бог и човек образуват едно цяло.

Въпрос: Монасите се молят. Те се молят много. Защо се молят монасите?

Монасите се молят, защото молитвата представлява тяхна естествена деятелност. Молитвата е една естествена потребност, заложена в сърцето на всеки човек. И не съществува такъв човек, който да не е изпитвал никаква потребност от молитва. Потребността да търсиш и да намериш Бога е привилегия на човека. От това става ясно, че да се молят могат всички, а не само монасите. Миряните подражават на монашеското житие, а монасите се стараят да подражават на ангелския чин. Затова монасите образуват, както казваме ние, един ангелски чин. Монашеската степен — това е степен, чрез която в света се явяват святи мъже, мъже на великата молитва.

Очевидно монасите се молят не заради някакви свои земни нужди. Не съществува причина, която да ги застави да се молят на Бога по този начин. Тук не става въпрос за изпълняването на някакви лични желания. Те не разсъждават така. Напротив, светиите се молят, обладавайки пълното съзнание, че чрез молитвата, макар и не телесно, човек може действително да се приближи към Бога. И тъй, всички монаси се молят. Тяхната цел е много висока — общението и причастяването с Бога. Това е обожението, както казваме ние, смъртните. Следователно монасите се молят и през деня, и през нощта, защото това е тяхното дело. И по този начин те могат да се сподобят да станат причастници на Бога. С други думи, когато говорим за богопричастност, това означава, че в молитвата сме познали своята връзка с Църквата и своята идентичност с нея. Църквата наистина извършва едно възхождане към Бога, подобно на Христовото пришествие, което е снизходило от Небето. И цялата Църква, целият свят, не само монасите, но и всички, които се молят, чрез молитвата достигат, според нашето разбиране, до това да се хранят и да живеят единствено с това Божествено причастяване, с тази енергия, с тази молитва, която сякаш приковава човека към Бога и в която Бог се съединява с човека.

Въпрос: В света хората се молят за някого или за нещо. За какво или за кого се молят монасите?

Доколкото монасите се молят не за себе си или за своите интереси и нужди, които те се стараят да сведат до минимум, така че да не се привързват към нищо в света, естествено те се молят за целия свят. За целия свят и за цялата Църква, тази жива енергия и сила, която ще пребъде до края на вековете. Към Църквата принадлежат и грешниците, и светиите, и праведниците, и ангелите, тоест те се молят „за всички и заради всичко”. Всичко, което Бог е създал и обгърнал със Своята любов, монасите включват в своята молитва, съучаствайки по този начин в делото на Божественото домостроителство. Подобно на Бога, те обгръщат всичко със своята молитва. Това е тяхното дело.

Въпрос: В православните манастири монасите се молят с така наречената Иисусова молитва. Това се вижда от начина, по който държат в ръцете си броеница, прехвърляйки възелче след възелче. Те се молят с Иисусовата молитва. Какво представлява тя?

Фактически сега ние пристъпваме към разговора за същността на молитвата. Иисусовата молитва е молитва на всички молитви, които съществуват в нашата Църква. Иисусовата молитва е най-кратката молитва. Тя е най-често практикуваната и най-действена молитва, с която човек може да се моли. Очевидно това е най-простата, най-достъпната и най-подходящата молитва както за монасите, така и за миряните. И това е също особено важно. Защото светските хора и монасите се молят еднакво, а  Иисусовата молитва е нещо, което ни позволява непосредствено да придобием Бога.  Подобно на начина, по който очите възприемат светлината и се насищат с нея. Иначе казано, не съществуват две системи на духовност. Защото и монасите, които подражават на ангелския свят, и живеещите в света, за които вече казахме, че подражават на монашеското житие, се молят с тази молитва.

И тъй, Иисусовата молитва е една съвършено удивителна и преимуществено принадлежаща на Църквата молитва. Тя се ражда в екзистенциалните дълбини на човека, тъгуващ по Бога и напрегнато очакващ срещата си с Него. Това е опитът на отците на Църквата и плодът, който се дава на водещите чист живот според Евангелието. И тъй, Иисусовата молитва е жива памет за Бога и призоваване на Божието име. Тя е много кратка и се състои в повтарянето на думите „Господи Иисусе Христе, помилуй ме”. Какво се случва с нас при това повторение и призоваване? Ние придобиваме духовна сила, която изхожда не от нас самите, а от Самия Бог. Името Господне, което призоваваме, не е нещо случайно. То съдържа в себе си Божеството, съдържа в себе си Самия Христос, Който непосредствено влиза в нашето сърце. Следователно честото призоваване на това Име е от голямо значение не защото само по себе си това призоваване може да ни даде нещо, а защото ни помага да привикнем към него, така че паметта за Христос да стане постоянна вътре в нас и всичко, което е около нас, както и сърцето ни, да се изпълни с Бога.

И тъй, повтарянето на думите на молитвата не е някаква магическа практика, която сама по себе си може да доведе до определен резултат. Повтарянето на молитвата е нужно, за да може тя да се задържи в душата, да се срасне с нея и в нея да се запечата Христовото име, а оттам и Самият Христос да влезе в нашия всекидневен живот.

Иисусовата молитва — това не е някаква механична дейност, нито субективна илюзия или енергия, водеща човека до самозаблуда. Тази молитва не е някакво психосоматично упражнение, което, както бихме помислили, може да ни открие едно гностическо и синкретично знание или да има някакви духовни резултати, чрез които човек да се разтвори в безкрайността или да влезе в контакт с един безличен бог.

Повтарянето на думите на Иисусовата молитва изгражда в човека способността непрестанно да призовава Бога. И това молитвено делание му носи радостотворно умиление, духовна радост и други дарования. И когато човек достигне тази първа степен на духовното преуспяване, той разбира, че между неговата личност и Личностния Бог посредничи Светия Дух. И от този момент Светият Дух възнася човека към Бога.

Въпрос: Монасите се молят много и особено често. Те се молят винаги, дори през нощта и по време на сън, където и да се намират. Защо монасите се молят винаги и навсякъде?

Може да се каже, че Иисусовата молитва е единствената форма на молитва, която еднозначно ни позволява осезаемо и ежедневно, а в също време и лесно да придобием Бога и да се възрадваме в Него. Този, Който е незрим, чрез Иисусовата молитва става видим в нашия живот. И тъй, чрез тази молитва монасите придобиват винаги и навсякъде постоянното усещане за Божието присъствие, те влизат във вътрешно събеседване с Бога, което е толкова проникновено, че в резултат на него те се сподобяват да достигнат неизследимите дълбини на Божественото битие. Следователно по този начин — и това е известно на Църквата от древни времена — монасите могат да запълнят своя ден, да превърнат нощния мрак в Небесна светлина и да я разпространят по цялата вселена, която Сам Бог държи в Своите длани. И чрез тази среща между човека и Бога те могат да осветят не само себе си и своето място, но и целия свят.

Въпрос: В какво се състои главният смисъл (на молитвата)? Защо монасите се молят с Иисусовата молитва? Каква е нейната цел?

Целта на Иисусовата молитва не е нито молитвеното упражнение само по себе си, нито думите, нито мястото, нито безмълвието, нищо от онова, благодарение на което тя се извършва. Можем да кажем, че единствената цел на молитвата е онова благодатно действие, което тя поражда в човека. Тоест онова действие, което Бог извършва вътре в нас. Благодатното действие на молитвата представлява резултат от преживения опит. Но това е не само опит от общуването с Бога, но и откровение за това как Той идва и как се извършва Неговото пришествие, едно откровение за явяването на Личностния Бог на конкретната човешка личност. Бог идва в Светлина. И впоследствие човекът усеща и осъзнава, че неговият живот и целта на живота му са насочени към единението с Бога, с Когото той се е сподобил. Заедно с това единение идва и очистването, и духовното преуспяване, и израстването на невръстния младенец, който се е родил вътре в нас. Освен това Светият Дух дава на човека едно постоянно благодатно състояние. Той се просвещава, влиза в сиянието на Светлината, получава някои благодатни дарования, които Бог му открива и му дарява.

Ако трябва с една дума да опишем крайната цел на Иисусовата молитва, то тя е „неизречимо тайнство”. Невидимият Бог става осезаем и Неговият Лик става видим. За това тайнство са ни разказали отците на Църквата. И ние също от своя личен опит знаем как то се извършва. То се извършва не посредством мислите и разсъжденията, а по един друг, неописуем начин: Бог влиза в сърцето на човека и го изменя, и той става способен да вкуси, разбере и вмести в себе си това тайнство.

Ако говорим за целите на Иисусовата молитва, е нужно също така да споменем, че съществуват и по-високи степени в духовното развитие, които човек може да достигне, ако продължи да се моли с Иисусовата молитва. Ние обаче няма да говорим за тях сега. Факт е, че не трябва да се говори за онова, което е познато само на имащия непосредствен опит от него. И в най-добрия случай човек може да разкаже за това само на един от своите събратя.

По този начин ние възхождаме в богообщението постепенно. Единението с Бога възхожда на все по-високи степени и все повече изпълва човека неизменно. Тоест човекът не престава да бъде човек, но придобива способността за духовно виждане и става причастник на невидимия свят. Такъв човек преживява пълнотата на живота, той се приобщава с Божеството. Изпитва неописуема радост и веселие. Животът му става лек и безметежен. Но за това той не може да разкаже на другите. Защото именно той е човекът, който е вместил в себе си този опит и се е облякъл в него. Следователно човекът, възхождащ във висшите степени на молитвата, която извира от дълбините на сърцето му, този опит и това духовно възхождане, ние, скъпи г-н Вернер, не можем да покажем по телевизията. Това е един от онези моменти, в които умът замира. Нека оставим Бог да избере хората, които имат желание да вървят по този път към Небето и готовност да го овладеят с Божията помощ.

Въпрос: Към това, което казах, трябва да добавим също и това, че по всяка вероятност Иисусовата молитва предизвиква изменение в живота на човека, който се упражнява в нея. Променя ли Иисусовата молитва живота на човека?

Променя ли молитвата живота на човека? И защо монасите се упражняват в тази молитва? Ако си спомните онова, което вече казах за Иисусовата молитва, отговаряйки на вашите въпроси, сами ще стигнете до извода, че Иисусовата молитва променя живота на човека. Тя променя човека и му възвръща онази исконна красота, която Бог му е дарил в Рая. Освен това Иисусовата молитва още повече въздига човека и той придобива още по-голямо съвършенство, още по-изтънчено възприятие, става още по-духовен и колкото по-дълго се подвизава, толкова повече се облагодетелства. Тази молитва не само възстановява райското съвършенство на човека, което той изначално е имал в Рая. Тази молитва му дарява абсолютната свобода, за която ни е избрал Сам Иисус Христос. По този начин Бог преобразява човека, и в наши дни Той прави това с най-различни хора — както миряни, така и монаси. И им дава способността чрез Иисусовата молитва, която те извършат, да прославят Бога. И което е също много важно, те могат да наставят и своите ближни на пътя на вечността.

Много Ви благодарим!

Изключително се радвам на днешната ни беседа.